Отдавна ми се искаше по-нова Волга. Появи се възможност да купя най-редкия вариант, а именно моделът 3102.
ГАЗ 3102 се явява дълбока модернизация на добре познатата ГАЗ 24. Произвеждана е в малки количества - по 2-3000броя годишно, като до 1992 са произведени 24 или 27000 броя по други източници. У нас никога не е продавана през ДСО "Мототоехника и автосервиз", а е била за представителни цели в бившето УБО, МВР, МНО и по различни големи предприятия. Разбира се, по онова време вече масово се ползват Мерцедеси, така че 3102 остава в активна употреба предимно в силовите структури. В Съветския съюз 3102 също остава недостъпна за редовия човек и се появява в продажба чак през 1990г. У нас, последните такива Волги са внесени преди промените. Въпреки това, дори и през 90-те, пред Министерски съвет и Президентството беше пълно с такива Волги.
Според познат, работил в гаража на ЦК, там получават 3102 в средата на 80-те. Той самия е бил с такава на сватбата си. Заради особения форкамерен двигател шофьорите не ги обичали много много, и след това внесли от модела 24-10, който е значително по-опростен и близък до 24, но и по-елементарен за експлоатация и нечувствителен към регулировки.
ГАЗ 3102 получава двигател ЗМЗ 4022 с форкамерно-факелно запалване, 12 клапана и трикамерен карбуратор К-156. ГАЗ разработват такива двигатели още от 60-те, но серийно ги пускат за лека кола именно при 3102. По трансмисията има доста изменения, основното е заден мост с предавателно отношение 3,9. Предният мост е по-широк, с нова конструкция на носачите и вентилирани дискове с 4-бутални апарати. Спирачната система има вакуумен, а не хидровакуумен сервоусилвател. Електрооборудването е изцяло ново, с по-мощен генератор, фабрични предни и задни фарове за мъгла и правоъгълни главни фарове. Серийно е с автоматични колани. Фабрично е оборудвана с радиокасетофон с 4 говорителя и електрическа антена.
Конкретният екземпляр е закупен от Кореком за 16000лв по време, когато 24-10 е била около 12000лв. Първият собственик е работил в мините, после в Либия и разбира се, е бил голям любител на марката. Не е карал колата интензивно и така до момента тя е навъртяла 71000км по километраж, които може и да са реални.
Починал е преди 9 години, колата му е изкарана на улицата и бая е поседяла, като е минавала минимални километри. Човекът е имал 5 деца. С Волгата се е занимавал основно един от синовете, но в крайна сметка хората си имат по-модерни коли и голямата черна Волга е станала никому ненужна.
Хубавото е, че български майстори не са пипали много по колата, така че е напълно комплектна и в работещо състояние.
За момента върви само на газ. На бензин не съм я пробвал все оше, но ще ми бъде интересно да я подкарам и на двете горива.
Спирачната система се държи отлично. За първи път си купувам стара кола, която да спира дори не добре, а отлично. Очаквах, както обикновено, да има проблем, но спирачките са като на съвременна кола, като изключим липсата на електроника.
Салонът е в комбинация от зелена кожа и плат. Всичко е здраво, с изключение на голяма пукнатина на таблото и модифициран централен панел, за да се събере по-модерно радио. От стоенето на слънце плата на седалките е станал златистожълт от зелен. Мокетите са уникално запазени. Колата има големи коритоподобни гумени стелки над мокета, също съветско производство. Не зная дали са били на колата от завода, или са допълнително закупени.
По каросерията времето и престоя на улицата пред блока в Димитровград са натворили своето коварно дело. В някакъв момент са я пребоядисвали, но само външно и без да се стараят особено. Колата няма удари и линията й е отлична. Няма и гнило. Интересното е, че подовете както в купето, така и в багажника са като нови, без точица ръжда. Стоят си всички заводски изолации. Външно нищо не липсва. Е, стоповете са понагорели от седене, но аз вече съм й намерил комплект нови в хартиите.
Джантите са оригиналните за 3102, с характерните отвори за центроващи щифтове. Интересно е, че на задния мост фабрично има 16мм фланци. Заради по-широкото предно окачване заводът разширява задното по най-елементарния начин. Иначе, колата си е на 5х139,7 - както всяка друга Победа, М21 или 24. Заводските гуми са с размер 205/70R14. Аз мисля да мина 15-ки, ама да видим. Оригиналните тасове са много красиви, но някой си ги е харесал и ги няма.
Характерна особеност на модела е, че резервоарът е зад задната седалка, а резервната гума е под багажника, а не в него. През 1992г, когато 3102 е вече остаряла, опростяват и унифицират модела и минават на резервоар от 24. Спират и форкамерния двигател, слагат опростено табло и като цяло, с истинската 3102 е свършено.
Моделът остава в производство чак до 2008г, като на практика остава характерната физиономия на 3102 и механика от стандартните 3110 и 31105.
Ето го салона, седалките се регулират по височина. Е, с гаечен ключ, ама се регулират.
Какви са ми плановете и какво съм направил за няколкото дни като собственик на 3102?
До тук колата се държи добре. Не тропа, спира и върви нелошо. Тръгнал е съединителя. Ще получи притискател от Ниса (еднакви размери са - оригиналният съединител на 24 и 3102 е като на Победа и Варшава, само кутията е с други шлици). Нов феродов диск и капсулован изключвателн лагер (имам) на муфа от 24. Нищо сложно.
По мотора - засега получи кабели Tesla и свещи Brisk. Зацепило се е долното водно съединение на радиатора. Тръгнах да го сменям и се оказа, че е по-дълго от това, дето съм купил. Сипах руски антифриз. Тече си, ще купя по-дълъг маркуч и още две туби антифриз. Има почукване от клапани, вече си взех гарнитура за форкамерния капак на клапаните. Горе долу й дойде празен ход на газ, на високите си върви без проблем. Ще почовъркам и ще стане.
Като вървене, 3102 е осезаемо по-бърза и тиха от по-старите модели. На магаистралата камионите не са проблем. И на светофара се изнася много приятно, а като проима съединител, ще се наема още повече. Скоростите влизат стегнато като на Лада, удоволствие е да се превключват. Някой е сложил ужасна топка на лоста. Самият лост е Ладов, така че и топки бол.
Смених уплътненията на вратите, бяха се свили и се разпадаха. 3102 има двойни уплътнения - едно на рамката на врата и едно на самата врата. Тия на самите врати са що годе читави. Другите са подобни на Ладовите. Купих си 16м (много са, остана ми) и за 1 час си ги смених.
По електрото колата зарежда и като цяло всичко си работи. На докарването спря дясна къса светлина. Оказа се, че от 16 предпазителя, 15 са си заводските съветски. За фара номерът дойде от предпазител, пипнах и светна. Не работеха клаксоните. Оказа се, че се е изместил напред блокът с лостчетата на волана. Отвих, преместих, стегнах и сега всичко свири. Електрическата антена работи. Скапало се е моторчето на пръскалките, бръмчи и не пръска. Ще ида да купя цяло ново казанче - същото е като на Лада.
Това за фаровете не дава признаци на живот. Вероятно пак нещо се е окислило, ще тръгне. Предните фарове за мъгла не тръгнаха, не съм търсил къде се е окислило, но си имат дори заводските капачки с ромбчета.
По купето - ще я пооправя където има драснато. Живот и здраве, нова боя и да стане като хората.
Гумите са квадратни и над 90 тресе, ама посоката там е ясно. Няма вибрации от трансмисията - кардан, заден мост, което е чудесно.
Много се кефя на новата Волга - изглежда читава кола и се надявам да я направя без драми.
Тема: ГАЗ 3102 Волга 1988 г. (Прочетена 11505 пъти)