Време е за ъпдейт в темата – през зимните месеци скучаех, а и ми се правеше нещо по колите, но да е подходящо за демонтиране и внасяне вкъщи. Чудех се какво да е докато случайно не ми попадна една статия за възстановяване на оригиналната емблема на предната решетка. Още на следващия ден отидох при колата и демонтирах емблемата. Това е изходната позиция:
Първоначалната идея беше само да възстановя червения цвят в средата, но се наложи да пипна и сивото по края. Получи се сравнително добре, но имах известни резерви относно цялостно замъгляване при по-ярка слънчева светлина:
При поставянето на колата и съмненията ми се потвърдиха. До този момент външно я бях минал единствено с паста за блясък. Прибрах се в къщи с емблемата и запретнах ръкави с водна шкурка в ръка – 320, 600, 800, 1000, 1500, 2000, 2500 и паста. В крайна сметка резултата не беше задоволителен – нямам представа на какво се дължи, но явно замъгляването е проникнало доста дълбоко. В това време ми изпадна емблема втора употреба в не особено добро състояние, но на прилична цена и реших да я взема, за да видя дали ще успея да постигна по-добър резултат с нея. Изходната точка:
Оказа се че вече някой си е играл да възстановява червения цвят вследствие, на което цялата емблема е пръсната червена отзад. Доста неприятно, предвид, че оригиналното покритие пада безпроблемно за разлика от боята. Търках, шкурих, но реших където мога да запазя оригиналните покрития – особено сивото е много специфично, наподобяващо хром и нямаше как да го репликирам успешно в домашни условия. След като приключих с цветовете преминах към полирането - повторих съпките от другата емблема, но тук резултата се получи много по-добър. Горната е „новата“, а долната оригиналната от моята Волга:
Изборът коя емблема да поставя не беше труден – спрях се на „новата“. Лично според мен цялата предница изглежда много по-свежа благодарение на малкия червен акцент в средата на емблемата:
След като времето се затопли реших да разхвърлям бензиновата помпа. Причините бяха няколко – не я бях отварял до сега, а от нея капеше по малко масло, както може да се досетите от вида на самата помпа:
Разхвърлена и почистена:
Оказа се че липсва уплътнението в долната част на оста, на която се поставят платната и което служи да не позволява на маслото от двигателя да навлиза в горната част на помпата и евентуално да изтича през отвора предвиден за изтичане на бензин при дефект в платната. Тапата от срещуположната страна на отвора, в който се поставя лоста за ръчно подкачване също липсваше – неглижирах този факт, което в последствие доведе до повторен демонтаж на помпата…
Бях взел пълен ремонтен комплект, който се оказа не чак толкова пълен – липсваше една „шайба“ със специфична форма, на която ляга пружината, която е под платната, а също и уплътнението на горния капак на помпата. Наложи се да изравня повърхността по която помпата се присъединява към двигателя тъй като беше видимо крива и нямаше как гарнитурата да помогне за спиране на теча на масло. В крайна сметка след няколко сваляния и качвания на помпата, породени от „доброто“ качество компонентите от ремонтния комплект, имах работеща бензинова помпа, но тя продължи да омаслява малко под нея. Не бях сигурен дали течът не идва от страничният капак на двигателя , тъй като се виждаше, че и от него има леко омасляване. Ръкавицата вече беше хвърлена и нямаше как да не продължа борбата с течовете на масло
, а така или иначе бях решил да сменям маслото и филтъра – за една вечер след работа положението беше следното:
Страничния капак на двигателя беше свален, картерите на двигателя и на съединителя също. Причината да сваля картера на двигателя беше, че предвид тинята, която видях в картера на другата Волга, знаех че и тук няма да е по-чисто и бях прав – имаше отчетливо количество гадна лепкава и изключително цапаща субстанция по цялото дъно. Картерите и страничния капак бяха почистени от двете страни и след това ги боядисах от външната:
Свалих и почистих и цедката на маслената помпа. Събрах всичко по обратен ред като с корковата гарнитура на страничния капак ми се взе здравето – имаше дефект и единият ъгъл и едната страна бяха по-широки и не можеха да влязат в капака. Наложи се труд и творчество, но в крайна сметка пасна.
Така и така отварях масления филтър реших да се възползвам от възможността и да сменя датчика за аварийната лампа за ниско налягане на маслото – стария датчик си личеше, че не е оригинален (не беше с болтче за присъединяване на кабела, а с „мъжка“ кабелна обувка), а и беше със счупен корпус на електрическата част. Доволно развивам датчика, връщам кабелната обувка в оригинален вид и започвам да навивам новия, вече правилен датчик ММ111Б – греда – не успявам да поведа датчика в гнездото. Взимам току що сваления датчик и сравнявам резбите – нямат нищо общо. Старият се оказва от Лада с резба с доста по едра стъпка, как и защо е навит на мястото на оригиналния нямам идея. С помощта на телефона огледах резбата в корпуса на масления филтър и забелязах, че е частично замазана от Ладовия датчик, но има шанс да я възстановя. Намирам повреден датчик с правилната резба и го набеждавам за плашка – леко и внимателно, напред-назад и номера мина. Навих новия датчик (нов от 88 година) и всичко заспа:
Налях масло, запалих покарах и се оказа, че омасляването от бензиновата помпа все още е налице. Както казах ръкавицата вече беше хвърлена – ровя в запасите и вадя бензинова помпа в неизвестно състояние. Последва дисекция и се оказа, че е ползвана, но в пъти по добро състояние от тази на колата.
Изравних повърхността, по която помпата се присъединява към двигателя, тъй като и при тази помпа имаше лека кривина. Купувам ремонтен комплект и започвам да сглобявам – изненада липсват гумичките за клапаните на помпата, а старите са кокал. Отивам в друг магазин – купувам още един комплект събран от два още в магазина – вече пълен. Слагам клапаните и събирам. Свалям старата помпа, слагам „новата“ с нова гарнитура и съвсем тънко подходящ силикон. Смених и бензиновия филтър с нов. След хубаво тестово каране всичко е сухо за сега. Стискам палци да няма изненади и за напред.
Между мъките с бензиновата помпа участвах с Волгата на ретро парад Благоевград, като от доста време се канех да обърна внимание на корите на вратите и това беше подходящия момент.
Преди:
След:
Друга задача, която отлагах от доста време бяха чистачките, а именното подмяна на гумените пера. На колата бяха български хромирани чистачки, а в запасите имах такива без надписи, за разлика от българските. Подбрах две с добър хром и им смених гумените пера. Полирах ги в комплект с раменете на чистачките. Получи се добре, а и новите пера вършат работа.
За финал качвам две снимки от една пролетна разходка с колата:
Тема: "Волга" ГАЗ 24 - 1978 г. (Прочетена 21408 пъти)