Преди регулирането на предницата на черната Волга, миналата година, на мен ми се наложи да се запозная в подробности с допуските и граничните стойности за модела, което предвид че съм събрал доста литература, не беше особено трудно. С майстора коментирахме предварително, въпреки че човекът се занимава с тази дейност от годините, когато Волгите са се ползвали активно и имаше книга „Аз ремонтирам Волга“ в гаража си. Оказа се че има резон в дискусията и сверката на данните с няколко източника, тъй като въпросната книга не е най-точната за модела що се отнася до конкретни стойности. Майсторът нанесе нужната промяна в книгата си и тази година за синята пътеката беше утъпкана.
Относно паразитния хебел – запазих този, който беше на колата. След демонтаж разглобяване и почистване го разглобих и избих втулките му. Лъснах корпуса, поставих нови втулки с уплътнения комплект и запазих оста тъй като беше без язви (полирах я с водна шкурка, за да е перфектна). Грундирах и боядисах частта към ябълковидния болт и поставих нов болт, който също беше минал разглобяване и подмяна на греста. Реално при използване на нов паразитен хебел операциите, които се спестяват са избиването и набиването на втулките, останалите чистения и боядисвания плюс подмяната на греста поне аз не бих ги пропуснал.
С Момчил приказките за старите коли винаги са интересни и последния път стана въпрос за по-активното подкарване на Волгата от моя страна, но за момента тя предимно престоява в гаража. Не съм идвал до София с нея, но ако се наканя ще пиша предварително, за да се видим.