А идват ли да ви разказват как и те са имали такъв, колко са го преживявали и така нататък?
това е добро и за да не се отклонявам:
На мен джантите ми харесват - отиват му. Преди милион години, първата ми кола беше 353, пред фейсово комби - правихме тенекии, боядисаха ми го както аз го исках, имаше музика като за световно (все пак бях 18 годишен пикльо
), салона си правих, кора на багажника измислих, абе занимавах се много. Голям мерак ми беше и за по-модерни джанти, но тогава нямаше нито голям избор, нито от де фланци да намериш, нито пари достатъчно. Та така и си отиде без време - с оригиналните стоманярки. Единствено от него ми остана обичта към двутактовите и характерният дрънчащ звук
А като забележка - задна дясна врата. Няма ли как да се дръпне това подбито? PDR?
И калобраните - сложи и отзад или махни предните, така е някак половинчато.