Алфета. Такава Алфа имаше мой вуйчо. Купена чисто нова, внос от Италия. Беше платил мито, колкото 2 нови Лади.
Беше черна с бежав/кремав салон и странни джанти. Същия агрегат и оборудване, като твоята. Като малък се чудех, къде са й задните спирачки, понеже не се виждат. А, нашия все разправяше, че ги е махнал нарочно.
Имам сантименти към този модел. Няколко години цялата задна седалка, беше на мое разположение. Това, което силно ми се наби в съзнанието беше странната миризма вътре в колата. Също и силно обезшуменото купе, прекрасно возене и особено усещане, когато вуйчото даваше газ до край, понякога.
Уви, не можа да дойде заветният момент да ми я подари на МЕН. А, това ми обещаваше винаги. След като почина, колата седя, залежа 15 години в едно село вътре в двор. Когато навърших пълнолетие, тайно се надявах да ми я дадат. Но, не било така. Неговият син-идиот я предаде на вторични суровини, цялата. А, Алфичката за всичките й години, (1979-1996) беше минала 84 000 км., имаше уникално непокътнат салон.
Твоята я пази. Няма ги тези коли, изчезнаха, а и остаряха. По-добре я пази в оригинален вид, по-ценно е и красиво. Макар, че с този агрегат определено бяга доста и има добри характеристики, по-скоро е кола за тежкарско, лежерно каране. А, мий я често. Това е важно. Карай колкото искаш, когато искаш, но я мий- отдолу, калници, вежди, където може да бръкнеш промивай обилно. Иначе, както го гледаш читаво купе, рязко ще тръгне. Такива са. Капаците пастирани ли са? Има много хубав цвят. В прочем, тази разцветка беше на мода през 80-те и много марки ползваха такъв цвят в различен нюанс.