Тази детска количка е много готина, даже е същия бордо цвят като моето 80 Купе.
Вчера си чистих някои документи от архива и открих още интересни неща свързани с бившите ми коли, които може да са любопитни и за аудиторията тук, а и вероятно полезни като инфо, при подобни случаи.
Та, това са оригиналния немски договор от 1992 год. за покупка на резеда-зеленото 1976 БМВ 630 ЦС, както и от няколко години по-късно, едно от поредицата заплашителни писма от Столична митница, което се сетиха ама години след просрочения по транспортен лист внос на това БМВ, да ме плашат с глоби и/или конфискация на бавареца, ако не съм го предоставил за обмитяване.
Интересното в договора за покупката на бавареца е, че предишния собственик, стар български емигрант в Германия- Хер Петко Станоев, там бивш борсов брокер и финансист в по-младите му години, в Ситито на Франкфурт на Майн, много настояваше да пишем някаква по-малка сума за купуване на тази 6-та серия, от спрямо реалната, че да обяви той пред немския ФинанцАмт, по-малък доход за годината.
Съответно, вместо 12 или там 12 500 ДМ, колкото го спазарих да го купи баща ми БМВ-то от него, писахме в договора принцовата сума от 5 бона във Вест Дойче Маркони.
Иначе, купува ли се все още директно кола от Германия, типовия договор на немски дето се изготвя, е нещо подобно на този тук.
Писмото от митницата обаче е още по-любопитно.
По-принцип тогава, доста от колите които съм имал нов внос през 90-те години, бяха с по-големи мотори, и съответно ги хващаше, освен митото и тлъст акциз, който бе първо 30 %, после 40%, на база на примерната стойност на колата.
Затова при внос на такива коли, обикновено ги купувах и ми ги докарваха някакви там оборотни джамбази, на временни митнически транспортни листа /които бяха със срок до 6 месеца, и после даденото МПС или трябваше да се обмити, или да се изкара обратно навън/.
Съответно, и това зелено БМВ 630 ЦС на баща ми, и едно друго мое от 1981 синйо 633 ЦСИ, и няколко от другите ми коли през 90-те които имах, като един 1986 Бенц 420 СЕК, 1981 Датсуна ми 280 ЗетХ, един 1987 Олдс Торонадо Трофео, и един Ягуар ХЖ6 серия 3, и сигурно и разни други коли, все ги карах на изтекли транспортни листа, на старите им там, западноевропейски или американски регистрационни номера, или пък въобще без номера. ))
Митницата по принцип би трябвало след изтичане на 6 месечния срок на транспортните листа, да почне да гони такива недовършили вноса си лица, и да си търси тези коли.
Но обикновено, чак след няколко години време поне Столичната митница се сещаше да праща писма, и да плаши там, с конфискация на колата, и-или глоби в размер на 200% от дължимите митнически сборове. Почти човек ще вземе да им повярва, хаха. ))
Аз специално на тия жалби на митниците не им обръщах особено внимание, и не е имало някакви последствия.
Пък и те винаги като след няколко години се сещаха да си търсят митата, по-принцип, но не винаги, тия коли, след 2-3 или 4 години каране, вече ги бях продал.
В случая с това БМВ на баща ми, както се вижда, чак в 1997 год. се сетиха да ми пишат писма, а то беше внос в БГ в началото на 1993 година.
Специално тогава, отидох да Столичната митница с един адвокат, специалист по митнически освобождавания и партидни плащания, и се оправихме лесно с комисията от митничари. Предвид на инфлационната и кризисна 1997 година, там служителите в централата бяха поумрели от глад, та си стиснахме ръцете да затворят партидата по временния внос на това елитно за времето си МПС, на цената от към днешна цена да кажем, 2 бутилки синйо Джони.
Така или иначе, това бивше БМВ 630 ЦС на баща ми, ако още е налично в северна България или другаде, все още е без мито и без БГ регистрация, понеже всичките му документи още са в мен.
Клиента главен инженер на централата в Козлодуй, дето го купи, така и не благоволи да си ги вземе от нас немския му Бриф и митническите книжа. Каза, че предпочита да му донесат контрагенти от Украйна, модните и тогава украински регистр. номера, че да не плаща и той тук мито и акциз.
Тема: Немските автомобили на USfan (Прочетена 81479 пъти)