Автор Тема: ВАЗ 21013 1985 г.  (Прочетена 4244 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Март 14, 2023, 16:15:34
Прочетена 4244 пъти

Неактивен Димо

  • Публикации: 92
ВАЗ 21013 - това ще рече купе на Лада 1300 и 1200 кубиков двигател от Жигула или фейслифт на Жигула или Лада 1200s, на който, както му харесва.

Колата е на бащата на приятелката ми наследена от неговия баща. Условно ще наричам собственика на колата - моя човек. Произведена 1985 г. и е закупена от Мототехника гр. Пловдив през същата година.
Жигула използвана, като универсален автомобил - от кола за пътуване до страни от нашата страна на желязната завеса - до такава превозваща стотици килограми грозде с ремарке от полето или строителни материали за строежа на семейната къща.
В средата на 90-те й е правен основен ремонт на двигателя на пробег от около 100000 км. Около 2011 г. е правен втори основен ремонт заради разход на масло на пробег от около 170000 км, който довежда до още по-осезаем разход на масло, в следствие на това, колата спира да се кара. Малко по-късно е бракувана за съхранение в частен имот и така до коледните празници на 2022 г.




Дълго време със собственика си подмятахме, как ще я оправим, като че ли на майтап. Един ден решихме просто да я измием, за да видим евентуално някой ден с какво си имаме работа.

Така изглежда кошът на кола стояла 12 години под навес.


Измихме я, поогледахме я, на пръв поглед - гроб.



Оказа се обаче, че колата е с учудващо здрав под, през отворите през които могат да се видят средните прагове, се вижда, че са на грунд и нямат дори повърхностна ръжда а освен това няма предишни тенекеджийни ремонти или сериозни удари. Да не кажа, че има и малко по-права линия от моята. Единствената проблемна зона на пода е при водача. Вследствие на продължителен теч на спирачна течност ламарината е корозирала и изтъняла. В останалата си част под битума излезе боя, няма дори повъртностна ръжда.



Та така, оценихме щетите. На пръв поглед е нужно да се сменят поне калници, прагове, преден,заден капак, предна задна престилка, и още доста детайли, други пък трябва да се ремонтират. От интериора, можеше да се спаси само тапицерията на тавана (табло,седалки, кори на вратите бяха за боклука) Очакване стойност на ремонта - 2-3 работещи Жигули в доста прилично състояние.  Моят човек ме пита "Започваме ли я?"
Опитах се да го вразумя, предвид това, че съм запознат с филма, който предстои, но глупостта надделя над разума.
Тъй като колата е на морето а аз от София се разбрахме, аз да работя по двигател, скорости, ходова част, спирачна и кормилна уредба (всичко което мога да натоваря в колата си) а той да организира тенекеджийните и бояджийните ремонти, като разглобяването и сглобяването на колата са съвместни. И се започна.



За около ден и половина колата беше напълно разоборудвана, като оставихме само стъклата, защото не се знаеше още колко време ще остане под навеса и ходовата част, за да може да се мести. Празниците приключиха, натоварих разглобен двигателя, скоростите, стартер и каквото друго успя да събере багажника и си заминах с мисълта при следващото ми идване да са готови.
Пропуснах да кажа, че по-омаслен двигател не бях виждал, дори капака на клапаните беше в масло преди да го измием. Отне ни сигурно половин ден, чистене, като на места ползвахме шпатула.

Още на първия ден след края на празниците закарах главата на ремонт, разоборудвах блока, като заедно с коляновия вал ги закарах при шлайфисти а всички ламарини от рода на картер, капак клапани и т.н. дадох на песъкоструй и прахово боядисване.
Частите, които имат контакт с масло, чистих с телена четка, защото не исках да се набиват с пясък.



Картинката в блока отговаряше на историята на колата. Поизносен колянов вал и лагери, ръждоподобна гняз във водните ризи, задръстила пространството между някои цилиндри.



Заключението на шлайфистите беше - нови ремонтни лагери 0,25 мм и нови ремонтни бутала 76,8 мм (старите бяха 76,4 мм)



Междувременно започнаха да ми се обаждат за първите готови части.



Главата отнесе пълна програма (клапани, водачи, гумички, челен шлайф) без проверка за спукване.
Гумичките бяха по-скоро пластмасови



Паралено с работата не спирах да търся всякакви съветски части по обяви в интернет, като намерих една немалка част.



Маховика отнесе едно челосване



Захванах се със старателното изчистване на блока отвън и отвътре (охладителната система). Мина през няколко цикъла в машина за миене на части, и после няколко цикъла с бормашина и телена четка.



Оказа се, че бутала с размер 76,8 мм вече се откриват доста трудно, което доведе до известно забавяне на скоростта, която бях набрал. Шлайфистите няма как да си свършат работата без бутала. Докато търсех бутала все пак реших да действам по каквото има друго.

Захванах се с изпускателния колектор. Тук е момента отново да кажа - такова нещо не бях виждал. Очевидно разходът на масло е бил много сериозен.



Естествено от температурата, тези отлагания бяха станали на камък. Грубото им отстраняване беше с чук и секач.

След малко заигравка с телената четка, колектора доста се доближи до състоянието, в което трябва да бъде.



Покрай колектора се заиграх и с други части по двигателя, които все още не бяха боядисани, както и с някои ламаринки, които купувах допълнително, тъй като някой гаражен майстор ги беше "оптимизирал" и липсваха.



Бутала все още не намирах, та продължих да се занимавам с други работи.
Стартерът също мина под телената четка, като по него смених четки, част на която руснаците казват спирачно колело и ремонтирах една резба, която някой беше превърнал в проходен отвор през който да минава шпилка.
 
[/url]



Дойде ред на запалването




След това карбуратора



Вече бях търсил бутала къде ли не. Знаех, че има нови в завода в Разград, но идеята ми беше ремонтът да е максимално ефективен - максимален резултат с минимален бюджет. В крайна сметка се предадох и поръчах комплект бутала, сегменти и бутални болтове за сумата от 230 лв от завода в Разград, който понастоящем се казва Europistons.




На шлайфистите не им трябваше много време и отупаха блока и вала




Поиграх си малко с блока, за да доближи вида на нов.









И вече имах условия да започвам да сглобявам



Паралелно с това работих и по скоростната кутия. По нея смених,гарнитури, семеринги, колелото на задната, иглен лагер, изходящ вал, разни гумени маншони около лоста и от части останали от моите проекти подбрах най-добрите вилки и муфи.


[/url]


Сглобих дивгателя

[/img][/url]
[/img]

[/img]


Оборудвахме го с един чисто нов алтернатор за Самара произведен в завод Динамо в гр. Сливен. Решихме да не е оригиналния, главно заради собственото реле регулатор, което при оригиналния Г-221 (пак произведен в България) е външно.

[/url]

Алтернаторът при монтажа обаче застана много накриво във видимо несъосие с останалите шайби (на водна помпа и колянов вал)



Помислих, че е крив. В крайна сметка се оказа, че оригиналната конзола, която го държи за блока е с криво пробит отвор. Явно деня на производство е бил петък. Колата си е карала така винаги. Питах моя човек дали е изхвърляла ремъци, той каза, че не  :D. И такова нещо не бях виждал. Купих нова и всичко застана, както трябва.

 

Алтернатора общо взето беше и края на работата ми по двигател, скорости и периферия.
След това ги закарах обратно от където ги взех. Накичихме мотора със скорости, запалване, стартер, радиатор, генерация, свързахме таблото и след 12 г. без да е пален отново му чухме гласа.



След малко настройки на карбуратор и запалителна система заработи доста добре. Няма никакви шумове и течове. Моят човек и аз доста се зарадвахме.

Преместихме го на по-удобно място и пак свързах всичко, дори и таблото, за да може да го пали, когато му е кеф. Не се знае колко време ще отнеме работата по купето, та поне да има с какво да се радваме.



Междувременно, докато работя по двигател и скорости, набавихме 90% от ламарините, които ще трябват, но тъй като моят човек ги купи от Пловдив, нямам снимки, ще ги покажа по-натам в темата.

Един ден докато започвах работа, реших да вляза в Carco да видя има ли нещо интересно. Та от там се сдобихме и с преден капак за доста скромна сума. Цветът даже беше, като този на моята. Поиграх си да изчистя двата слоя боя и кит, както и руския черен грунд под който и преди сме виждали ръжда.




Подарих едно табло без пукнатини на моя човек, с което се сдобих покрай моята кола. Моето обаче е от "по-ранните", а това табло е точно за тази кола и е 1:1 с това, което свалихме (с изключение на състоянието).



Сдобихме се и с един салон в почти перфектно състояние. Моят човек се беше засилил да дава неговия на тапицер. Пуснах обява в една от Лада групите и още на същия ден открихме салона. Смятам, че решението беше добро поне по две причини:
Излезе поне двойно по-евтино, изглежда оригинално. Тапицерът, колкото и да е добър все ще си личи, че е правен.



В общи линии това е дотук. Нещата в сравнение с моята кола се случват доста бързо. Двигателя, кутията и всички подробности около тях ми отнеха около 20 дни. Предстои по-тежката част - тенекеджийно-бояджийните работи. Планирам при следващото ми ходене да изработим някаква количка върху която колата да стъпи, за да мога да взема преден и заден мост и да ги започвам.
« Последна редакция: Март 14, 2023, 17:11:20 от Димо »

Март 14, 2023, 17:45:13
Отговор #1

Неактивен hydrometalique

  • Публикации: 1913
Браво . Просто браво.
Много добре се получава. При реставрациите на ВАЗ може да се каже, че има шанс човек да постигне 100% удовлетвореност от работата.

Март 14, 2023, 17:58:52
Отговор #2

Неактивен Димо

  • Публикации: 92
Като гледам и в завода не са гонили 100%. Между моята и тази има 11 г. разлика в датата на производство. Сравнявайки някои детайли си личи, че за това време руснаците са се "светнали" от кое може да се поспести. Въпреки това, кефът от свършеното е голям.
« Последна редакция: Март 14, 2023, 19:41:22 от Димо »

Март 14, 2023, 21:21:14
Отговор #3

Неактивен didotooo

  • Публикации: 2836
  • ☆☆Datsun 300 ZX 50th ANNIVERSARY☆☆
    • Z point Varna
Много добре се получава наистина ! Доста се забавлявах на планката хаха . Правите я както си трябва , поздравления .

Март 14, 2023, 22:59:46
Отговор #4

Неактивен Димо

  • Публикации: 92
Много добре се получава наистина ! Доста се забавлявах на планката хаха . Правите я както си трябва , поздравления .
Виждал съм и по-високо ниво на работа, но както съм писал по-нагоре, гоним възможно най-добрия резултат без да се изхвърляме финансово. Все пак говорим за Жигула, не за Мустанг, някой Кадилак или друга подобна кола, за която частите идват от далеч и наистина са трудни за намиране. А за планката - гледах, чесох се по главата, но така и не намерих друго обяснение освен да е дупчена на ръка. Добре, че монтирах алтернатора вечерно време. Това ме спря да се обадя в завода да им обяснявам, че е крив.  :D

Март 15, 2023, 10:23:40
Отговор #5

Неактивен Frysco

  • Публикации: 447
Много добър резултат спрямо поставените цели. Опита който си придобил си личи.

Март 16, 2023, 11:08:36
Отговор #6

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Еее, браво, страхотна тема и страхотно представяне. Не съм жигуладжия, но тези коли си имат нужното уважение в мирогледа ми. Подредена и онагледена тема. И много интересна. Такова отношение заслужават тези коли. П.с - явно жена ти е страхотна, щом преживяваш това да сглобяваш двг. в къщи и да имаш достатъчно движения на ръцете за да пускаш тема :) А пък телевизора ми прилича на София 21 ?

Март 16, 2023, 13:58:58
Отговор #7

Неактивен Димо

  • Публикации: 92
Благодаря! Според мен всяка кола заслужава подобно отношение, особено ако има история и носи спомени. И Москвич да беше, пак бих ударил едно рамо със същия ентусиазъм. Естествено, не можем да спасим всички коли, но в случая преценихме, че имаме нелоша основа. Това, че мога да кажа, познавам тези коли - донесе допълнителна увереност. Относно женското одобрение за сглобяване вкъщи - да кажем, че това е нещо, като хоби стая и на нейната площ женската дума няма тежест.  :D Това е и причината да има такъв телевизор там. А телевизорът е София  82 производство на слаботоковия завод Ворошилов с доста малко часове на работа. Между другото са изнасяни дори на запад под името "Колорстар" . Купуван е от дядо ми, от който е и понастоящем моята Жигула. От стоене явно му се бяха разсъхнали разни полупроводници и не работеше, но открих един човек, който направо го реставрира - сега работи, като нов. Иначе да дадеш за ремонт такъв телевизор в сервиз е все едно да закараш Москвича\Жигулата в някой лъскав автосервиз - всеки може да ти помогне и да го ремонтира, но те гледат, като изпаднал кроманьонец от отминала епоха. Ходи обяснявай, че това е хоби, а не е телевизора, на който си гледаш турските сериали.

Март 16, 2023, 14:48:30
Отговор #8

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
...........Относно женското одобрение за сглобяване вкъщи - да кажем, че това е нещо, като хоби стая и на нейната площ женската дума няма тежест.  :D Това е и причината да има такъв телевизор там. А телевизорът е София  82 производство на слаботоковия завод Ворошилов ..........

     Хаха, значи пак си късметлия, че ти е отпуснала хоби стая. Аз нямам такъв късмет :) Даже гаража вече не мога да влизам без разрешение. Какво да се прави, живеем в модерни времена :) Относно телевизора видя ми се черно бяло изображение, иначе съм много добре запознат със София 82, имам такъв. Правени с кинескопи Тошиба, Филипс и италиански на колорстар. С японските на мен много ми  розовеят, то това си им е особеност на луминофора май, но пък са почти вечни. Направо ти завиждам, защото и аз искам да си сложа стар телевизор вкъщи, но жената не ми дава. Имам доста представители на българските лампови и транзисторни телевизори и радиа, ама йок, не ми дават да си ги ползвам :)

Март 19, 2023, 19:10:28
Отговор #9

Неактивен Frysco

  • Публикации: 447


Нещо не схванах откъде се появи "София 82" в темата, ама... може ли на лични кой ги поправя, че имам нужда?