Та така, колата излезе от бояджийното, с което се отвори огромен фронт за работа.
Планът оттук нататък беше да измием перфектно пода отдолу, да го намажем с антикорозионен продукт (някаква MIPA), да боядисаме пода отвътре, тъй като бояджията беше "забравил" да го боядиса и си стоеше на грунд, след което да свалим окачването и да го пратим на песъкоструй, и да започвваме да сглобяваме.
Смятам, че се получи доста сполучливо предвид условията, в които се действаше.
След това последва и боядисване на купето отвътре. В последствие бяха боядисани и точките на захващане на седалките в черно, както си е оригинално.
Окачването беше свалено и пратено на песъкоструй и боя. А колата я подпряхме на стойки от Лидл - свършиха чудесна работа.
Оставих само предния мост при нас с идеята, да го изчистя с телена четка да го боядисам и да можем да монтираме двигател и скорости, докато чакаме окачването.
За съжаление от бързане не съм го снимал след интервенцията, но си стана, като нов.
В крайна сметка планът сработи - монтирахме предния мост, след което двигател и скорости.
Върнаха се там, откъдето ги изтръгнахме 6 месеца по-рано
Въпреки моята заръка, бояджията беше "забравил" и да боядиса в черно зоната зад решетката на колата. Прецених, че ще отнеме много по-малко разправии и време да се оправим сами и след около час и малко и този проблем беше решен. Ще прозвучи нескормно, но се получи чудесно.
Захванах се с инсталацията, като преди да я монтирам я разплетох и минах до колкото можах всеки проводник с влажен парцал, защото като цяло беше доста прашна/мръсна и си струваше отделеното време. След това започнах да я монтирам.
И въпреки, че е жигулова инсталация и няма нищо кой знае какво в нея, ми отне време докато започна да подкарвам консуматорите един по един.
На този етап разбира се, всяко захранване се измерваше с мултицет, защото повечето от нещата не бяха монтирани.
Захванахме се да налепим шумоизолация. Спряхме се на някакъв среден вариант цена - качество.
Не се получи съвършено, но предвид това, че няма да се вижда и няма да върши по-малко работа - си позволихме този компромис
Бяхме стигнали момента, в който виждаш десетки неща за сглобяване и ти се иска да сглобяваш по няколко наведнъж.
Моята идея беше да монтираме основно големи части и агрегати, така, че да има видим резултат и да се вдига бойния дух.
Та така монтирахме и челното и задното стъкла.
Понеже за всяка по-продължителна работа излизах в отпуска и тази свърши се наложи да се връщам в София.
Моят човек ми се беше оплакал, че кормилната кутия е блокирала и едвам са качили колата на платформата. Усещаше се, че нещата отиват към блокаж и още преди да я разглобим. Така си взех малко домашна работа за София.
Нищо чудно, че беше блокирала. Като видях пластмасовите сепаратори на лагерите, които свалих, се замислих дали някой вече не я е ремонтирал, защото на моята лагерите са с метални сепаратори.
След, като я измих, вече беше ясно, че не съм й първия
Огледах хубаво корпуса, пукнатината не стигаше до семеринга и прецених, че ще кара.
След сглобяването, вече можеше да се върти с пръсти.
Последва нова отпуска и нови "ударни" дни.
Кормилната кутия застана на мястото си а двигателният отсек взе да придобива все по-завършен вид.
Както се вижда, вече бяха монтирани и конзолата с педалите (която също мина през разглобяване изчистване до метал и пребоядисване) помпите на спирачките и на съединителя.
Продължавах с тактиката за монтиране на по-големи части и дойде ред на кормилния прът и таблото. Много се радвам, че преди време не монтирах това табло на моята и в последствие си дойде на точното място в точния модел.
Монтирах и задната седалка, от една страна да се порадвам на част от "новия салон", от друга да има място за сядане и почивка от неуморния труд.
Освен кормилната кутия в София бях взел и две от джантите на колата. Те са от Фиат с кръгли отвори, почти същите, като на моята Жигула, но половин цол по-широки. От завода тази кола излиза с другия вид джанти с продълговати отвори, но моя човек държеше на фиатовите. Най-близките до тях, като вид и същите, като размер се монтират на Жигула комби (ВАЗ 2102) и Лада 1500/1600 (2103/2106), та от разни обяви намерих още две от желаните джанти.
Естествено отидоха на песъкоструй и прахово. Моя човек не пожела да ме послуша и да сложим гуми размер 165/80/13 а се спря на 155/80/13 с идеята да му е по-лек волана. Според мен истинската причина е, че иска неговата да върви повече
Междувременно и окачването беше боядисано и чакаше сглобяване и монтиране.
По него общо взето бяха сменени всички тампони,шарнирите, амортисьори, предни и задни лагери, семеринги, спирачни дискове, накладки и челюсти. Запазих само старите накрайници, които бяха доста стегнати, като само бяха почистени боядисани и им смених маншоните. Последва сглобяване и монтиране, което както всяка работа по автомобил отне поне 3 пъти повече време от планираното.
Най-накрая колата си стъпи на колелата.
Това с окачването си беше цяла сага. Първо самото сглобяване и монтаж отнеха доста време.При обезвъдушаването спирачките прокапаха от 3 места, но с малко донатягане спряхме течовете. Съединителя също се обезвъздуши по-трудно от очакваното, защото имахме проблеми с горната помпа. Отделно и казанчето за спирачна течност се оказа, че е спукано. Монтирах и кардана. Та като приключихме имах постигнатото за победа и не издържах да я избутам на светло и да щракна няколко снимки.
Следващото нещо, с което се захванахме бяха светлините.
Тук едно от най-отварителните неща беше да се опънат уплътненията на стоповете, около самите тях. Въпреки,че имах и нови, а пазехме и тези на колата всичките бяха свити. Така бяха и при моята, като я сглобявах. Който го е правил знае за какво говоря. Отделно, както споменавам в началото на темата, гледаме да пестим, колкото можем. В тази връзка, стопове, мигачи брони - всичко е втора употреба за що годе нормални цени. Всичко изброено в ново състояние е на цени, като за Форд Мустанг. Стоповете преди монтажа се наложи да ги разглобя до пластинките от фасунгите, защото бяха ръждясали и не светеха. Единия от предните мигачи също се нуждаеше от лек ремонт - та пак работа за половин ден стана за три.
В крайна сметка обаче резултатът беше повече от добър и тук вече бях спокоен, че ще я довършим.
Всички светлини работеха, както трябва. Закрепихме гърнетата, колкото да са там и с малко бензин в едно шише запалихме двигателя в купето за пръв път от 11-12 години. Бях монтирал и шофьорската седалка - та я прибрахме в гаража на собствен ход. Моят човек не е много емоционален, но усмивката не можеше да му слезе от лицето - голям кеф.
И тази отпуска приключи, но в София пак имаше какво да се прави. Колата имаше барче, каквото, като малък много си мечтаех да сложа и на нашата, но не знаех как и къде да намеря. Оказа се, че въпросните барчета са правени от Мототехника - съдейки по етикета залепен отдолу на това от колата.
За съжаление не изглеждаше добре а и имаше счупени парчета. В София го разковах, изрязах нови парчета, с които да се сменят счупените и с изкуствена кожа и лепило последва малко труд и техника.
Спрямо това, което беше - заприлича на нещо - за съжаление, както се вижда му липсва една от решетките. Монтираното радио няма да бъде на колата - там е само за проба.
Последва нова отпуска и докато нормалните хора са на море - ние сглобявахме Жигула.
Монтирах предната и задната брони, дреболии, като вентилаторчето на парното, лайснички, пасажерската седалка, оборудвахме вратите и все повече и повече, започна да му се вижда края.
Докарахме я до този вид
С това може да се каже, че колата е на 95% готова. Естествено има още какво да се прави. Нещо отпред тропа - подозирам, че амортисьорите не са стегнати достатъчно здраво към носачите - така беше и при моята, като я сглобявах. Трябва да се регистрира отново - вероятно ще се наложи Технотест. Има какво да се желае още от работата на празен ход - има едно съскане и ми се струва че дърпа въздух от някъде. Трябва да се монтират решетките на "C" колонките, калобраните и още някои дреболии.
Та общо взето това е. Да я докараме в това състояние отне около 8 месеца. През цялото време сме се стремяли да свеждаме разходите до минимум и не е имало особени изхвърляния. Каквото оригинално успяхме да спасим - го направихме. Почти няма, част, агрегат или болтче, които да не са ни минали през ръцете. В допълнение - толкова търкане с телена четка, колкото изтърках по тази кола - не съм имал общо досега
- имам и съответните белези по ръцете за спомен
. Както бях писал в предишен пост водя сметка на разходите дотук и бях обещал да спомена сумата. До момента е малко над 12000 лв, като нашият труд (а той е сигурно стотици часове) не е в сметката - с други думи - безплатен. За тенекеджийски услуги, песъкоструй, прахово боядисване, боядисване на колата, разните шлайфаници по двигателя и други услуги, за които нямаме подходящите условия е заплащано, като и те са най-голямата част от всички разходи. Всички никелирани части са събирани от обяви втора употреба или от мои запаси, както споменах по-горе цените им нови, въпреки, че е Жигула вече са във въздуха. Ако се говори да е изгодно е ясно, че тук няма нищо изгодно. За половината на тези пари ще се намери Жигула в състояние неразличимо от ново без да си мръдне пръста човек - но в случая беше много важно колата да е точно тази.
След моята Жигула се бях зарекъл, че повече с такива неща не се захващам. Повтарях го и през цялото време, докато правехме тази, докато вчера един приятел ми пусна мухата да набутаме V8 в Мерцедес 124 - та кой знае, ще излезе, че хората са прави, че шило в торба не стои. А и тези коли сами по себе си са един вечен проект.