Много хубава тема се отвори.
Етои един ориг немски Бриф от мен, още си го пазя в къщи.
Той е от едно старо БМВ /което баща ми купи през далечната 1993 година/, доста редкия за БГ тогава, че и сега, модел 630 ЦС.
Това БМВ, светлозелено на цвят, седеше от края на социализма, някъде 2-3 години на паркинга на Шератон.
Притежаваше го стар българрски емигрант, който си идваше през няколко месеца в БГ, и си го караше докато е тук.
Колата както я видях на паркинга, цвят резеда металик, с тъмнозелени половинки кожи салон, и оригинални диларово инсталирани 14 цолови, ББС-Мале лети джанти, не ми излезе от сърцето.
Разбира се, /макар тогава вече да бях сменил, макар и по-малък клас от тоя баварец, 1-2 бройки по интересни и по спортни западни коли/, нямах пари за нея.
Но си наумих, да убедя баща ми да се помъчи да си я купи.
Най накрая успях да се свържа със собственика, и след няколко месеца преговори,/ много беше алчен оня, мани, мани
/ той се съгласи да си продаде колата.
Тя иначе си беше на редовна немска регистрация, и даже и с ТУВ.
Лошото бе, че когато стигнахме накрая до споразумение за по-разумна цена, от януари 2003 влезе в сила акцизното законодатество при внос на коли, и баща ми така и не успя да регистрира на БГ номера тази кола.
Имаше вече начислени към 7-8000 марки мито и ациз, които той не можеше да плати.
Беше голям каф за каране, макар и само с базовия 3 литров мотор и 180 и нещо коня произведена,
Но тъй като беше с ръчни 4 скорости, и не особено широки гуми, тръгваше и на втора с пищене, и си въртеше гуми и доста навътре в 3-та скорост.
На магистрала беше тиха и не много харчеща, ама градско, особено на ръчкане яко гълташе с тоя 4 камерен Солекс СД1 карбуратор.
След години каране, баща ми я продаде на някаква Украинска фирма, дето нещо зареждаха централата в Козлодуи с резервни части.
Та те продължиха да карат колата с немските номера, даже и талона не щяха да го вземат от нас.
И така, талона остана в колекцията ми с архивни документи.
Цената на колата съм я забравил колко беше в марки, баща ми като я взе.
Само помня, че той тогава се пенсионира от МВР, и му дадоха 12 месечни заплати обезщетение.
С тия пари, и каквито имаше още спестени марки и долари /купени на черно по соц време, хахах/, за добавка, си купи една от най-красивите коли в София тогава.
Беше доста позагнила отдолу де, макар и стегната като техническо състояние.
Забележете възрастта на 1-та собственичка по талона.
Ама е била гъзарка тая немска лелка.
Иначе колата я отрегистрираха тука от немското посолство, като отрязаха ръбче от Брифа, и остъргаха лепенките с техническия преглед, от номерата на колата.
Странно че не взеха номерата, макар в други такива случаи това да правеха при отрегистриране.
Май разликата беше, че ако им върнеш и номерата, ти даваха 20-30 марки за тях.
И за това, повечето хора ги връщаха.
Което обаче обричаше такава кола, да седи без възможност за каране, ако не е обмитена, или да трябва да се взимат БГ транзитни номера, месец за месец.