Не знам, на което точно да се смея. Може и на твоя пост да се посмея също.
Що сравняваш въобще BB и Ghibli... Аз съм го тал това ударено и изгоряло Ferrari, като пример за това, че и в подобно състояние, се намира кой да купи. Освен това е пределно ясно, че кола с дизайн на Джуджаро, произведена в по-малко от 1500 броя, е нужно да има само оригинален двигател и табелка на купето, за да предизвика интерес. Състоянието (а още по-малко описанието му), не е чак такъв фактор. Таблици също не гледам, не ме вълнува как се менят цените. От любопитство погледнах актуалните за продажба Ghibli - повечето са за над $300000... Не е зле за "бабешко релативно нетърсено купе"...
И така, докато сладко си разтягаме локуми, офертата за суходолското Ghibli вече не е актуална...
Па ти сравняваш косвено двете, като цитираш обявата на ББ.
И какво като повечето Гибли са над 300 зелени, или евро?
А повечето ББ, по колко са? Дали не са по доста повече от 300?
За смеха няма лошо, така или иначе си се забавляваме у форума, но сега ще ти поанализирам е така от научен интерес, и за аудиторията, според мен неточностите в твърденията ти, по-детайлно.
Съответно, ако имаш сериозни аргументи към тия моите/ твоите тези, е редно да ги дадеш точка по точка, така нали заради псевдонаучния спор.
Хах, ще че че последва един сериозно дълъг пост, )) но ако си сериозен, постарай се да обориш точките в него.
Бих казал, че не четеш задълбочено в случая или даже никак, не само таблиците.
Или пък тенденциозно не коментираш тезите или точките, по които нямаш сериозен контрааргумент.
Което съгласи се, не е сериозно само по себе си в някоя дискусия.
По отн. на таблиците с растежа в % на примерните цени на двата модела, то не е и важно какво теб те вълнува, а какво вълнува потенциалните клиенти на двата модела.
Писах, ако не си прочел, пак акцентирам, не исканите по саитовете цени, а тези на продажбата, доколкото има такива обявени, поне при търговите продавания.
Другото което писах, и пак така леко подминаваш, е да видиш ако си направиш труда, средния стоеж по обяви на Гибли по продажба, преди да е още продаден, сравнен със средния стоеж на ББ-и 365 и 512.
А като състояния въобще не са подобни двете въпросни коли.
Ти не може да си представиш, освен ако не си я видял както аз съм я виждал последно преди 2-3 години, и преди 20 също, в какво невъобразимо лошо състояние е Гиблито.
Като за начало е тотално нагнило. Абс. цялата му каросерия се вее като листове хартия за цигари.
Не може наистина да си го визуализираш какъв гнилоч е, ако не го видиш на живо.
За удара които е значим, и липсите да не говорим.
Освен деформираната и с липси от удара предница, и 2 липсващи джанти, имаше счупени и липсващи стъкла.
Като и се вижда на снимките, бе тотално по принцип оглозгано, бе и без уреди, седалки и карбове.
А и най лошото, бе и със запечен невъртящ се, вероятно още преди 30 и кусур години двигател, както и със спукан блок, а вероятно и спукани алумин. глави, на него.
Така че, нашето Масерати, особено на фона на перфектния мотор на онова ББ, или на фона на каквато и да е кола, реално няма мотор.
Има остатъци от мотор, който е блокирал тотално, и е с нацепен блок/глави.
Представям си само вътрешната контакт корозия между буталата и стените, между лагерите и коляновия вал, и между разпред. валовете и техните гнезда. Е това вече ще е интересна гледка да се види след разцепването.
По мотора може да има евентуално възстановими водна и маслени помпи, и това е.
А и тоя мотор не е ценен сам по себе си особено много понеже е доста правен, както може и да с е установи лесно и по Нета.
Дори и от върховия 4,9 литров блок, пак има релативно доста бройки правени в годините.
4.9 специално даже и слаган и основно в късните Куатропорте версии от 80-те.
Всъщност, това Гибли е единствената кола, която големия наш колекционер и реставратор Иван Мутафчиев /от фирма Зундерт/, ме е водил да видя, без да я скрие за себе си, и без да се помъчи той да я купи.
Толкова беше зле още през 90-те, че даже и той нямаше интерес към нея, въпреки цената от само 600 марки , която и искаха. Тогава аз я спазарих някъде на под 500 маркони.
А и нашия колега Петер1978 щеше да я взима на сходна цена, след като му показах къде живее собственика, ама и той се отказа.
Още тогава, като ходих да го гледам за купуване през 1998, се пробвахме да въртим мотора, естествено не мръдна, беше тотален запек.
Което е разбираемо, предвид, че през преместения встрани и тотално гнил сам по себе си преден капак, влизаше вода в цилиндрите директно през смук. колектори, при всеки дъжд и сняг.
Състоянието на това ББ от линка на фона на Гиблито е определено в пъти по-лесно за реставрация, най-вече по най важната и ценна причина- наличния и рядък 12-так двуклапанов боксер /който всъщност не е боксер
/, е слаган само на него.
Той в случая е интактен и комплектен, съдейки по снимките. Даже не е и горял мотора.
За сравнение- двигателя осмак на Гибли е една конфекция, слаган в разл. му кубатурни версии- 5.0, 4.2, 4.7 и 4.9, на много хиляди Масита от всякакви разл. модели, от нач. на 60-те, чак до края на 80-те.
Та е ясно дори само от снимките, че тоя сложен на конструкция 4-валов мотор е невъстановим в тоя му вид, в който е седял повече от 40 години след удара.
Ако си толкова фен да видиш детайли по отн. на ремонтите на дори здрави Масерати 6 и 8 цил. 4 валови мотори, ще ти препостна байърс гидове и реставрационни статии на немски.
Има да се чудиш как въобще ги поддържат тия мотори, хеле пък да ги ремонтират или реставрират баш от тоя им изначален скрофен вид, както при нашето Гибли.
Е, то и не че който и да Ламбо или Ферари 12-так, е много по лесен по отн. на тия неща де.
За дизайна и бройките, е тук хвърляш наистина доста наивни фенски тези.
Голем праз, че е правено само в 1500 броя.
Това в света на суперкарите през 60-те и 70-те си е сериозно масово производство.
То па, и например, като че ли и ББ 512, или Миурите или пък Дайтоната, са правени в повече бройки.
Дизайнера на колата също е слабо релевантен, в случая на сравнение на суперкари.
Всяка от италианските хай-енд красавици тогава е правена от някои си маестро.
Може да си дискутираме свободно, че например основния дизайнер на Миурата и Каунтача- Марчело Гандини, или па слабо известния за целокупната рая като нас- Алдо Бровароне, който е ръката зад дизайна на много от 60-ските Ферарита, вкл. и на Дино 206-246, вероятно са по-творчески ориентирани художници, и по природно надарени таланти по формите, от спрямо безспорнио също гениалния, но по ориентиран по принцип към масовото производство, индустриален дизайнер, какъвто е Джуджиаро.
Поне заможните автофенове по света определено мислят по тоя начин, съдейки по цените на искане и на продаване на конкурентните молели от онази епоха.
Модеите на Гандини, като Миура и Кунтач, и цялата плеяда 2 местни Ферарита оттогава, проектирани от художниците на Пининфарина, като Фиораванти и Бровароне, определено са доста по-скъпи сега от конкурентите 2-местни модели на Маси оттогава, като Гибли, а и Бора след него.
Не ме разбирай грешно, аз съм почитател повече на дискретните форми на Гибли и Бора/Мерак, отколкото на Кунтач.
Но пазара си е пазар, а цените са си цени.
И по тоя повод, това че колата e: Listing- ended, на саита, не значи твърдо, че е продадена.
Може и да е продадена, а може и да е изтеглена по много причини от обява.
Е сега си направих труда да сравниа средно статистически цените на ББ сприамо Гибли.
От листваните с конкретни цени 15 броиа Гибли купе в Класик Драивер, средната им искана цена е по 352000 Долара.
От листваните пак там обшто 26 броиа Ферари 365 ББ и 512 Бб, средната им искана цена е повече- малко над 400000 долара на кола.
Така че ако се гледат дори само исканите цени, определено по-ценната кола, макар и с малко, е ББ, особено и от присмата на това, че е с половин до едно десетилетие по-нов модел.
По отн. на прекиа конкурент на Гибли- Даитоната, да не говорим, средно движи на искане от под до над милион доларес, при купе версиите.
Ама в краина сметка таиа дискисуа си е тук само е така чешане и леко ограмотителна.
Много важно дали и е продадена и ако да, кои на колко пари е купил тоиа гнилоч.
Лично мен, а и предполагам повечето от вас, листингите на колите партс кар, и тиа дето са на ниво тежка реставрациа, много не ме интересуват.
То ако Гиблито, дето ние с колегите Пешо, а и оште 1-2 ретрофена, определено можехме да го всемем почти гратис едно време, штом не сме го купили, толкова и ни е интересувало.
А и толкова е било и кола в обштиа смисал на това пониатие, та и никои друг да не го купи в целите 80те и 90те години.
Хеле па тежки хиени в ретробранша оште от соца, като Мутавчиев, Сашо Брадата, и Орлин Лилков, всичките го беха надушили каде е, и и че е бес пари.
Даите по добре да си коментираме пропуснатите М3 и Гралета и сие бегачки, дето едно време беха евтини преди 10-15 години.
В това отн. е редно да си удриаме главите в стените, и в ентусиастки, и в инвестиционен смисал.
Тема: Интересни обяви за редки автомобили и части (Прочетена 1406365 пъти)