Люси, английското посещение беше много зареждащо, макар и да не го материализирахме с покупка.
За пореден път се убеждавам, че англо-саксонците притежават най-неподправеният автомобилен ентусиазъм.
Макар да пътувахме из междуселски тип пътчета, на супер често се разминавахме с групи авто манияци, най-често със спортни италиански коли, но не само- Ферари, Абарт, Алфа 4Ц, Астън Мартини, стари MG, разбира се Порше 911... Уикенд е и хората да излезли да шофират за удоволствие!
По крайпътните дворчета пък се виждаха и екзотични ежедневки, ако е Ауди, ще е RS3. Ако е Голф, ще е GTI. Ако е Фокус, ще е ST… просто се кефят на специалните версии дори и на най-обикновените модели. Същото е и в САЩ, между другото. Стане ли петък, навсякъде изпълзяват специалитети.
Обратно на Монреалите и номер 2 в листата ни.
Монтекатинските бани в Тоскана изглежда бяха запазили много читав, но съмнително евтин Монреал.
Основният му проблем беше, че е в традиционната за Алфа комбинация , Rosso Alfa с черен интериор. Това беше и причината от втора позиция да го изместим за резервната трета позиция. Аз бях абсолютно на мнението на купувача. Да си купиш червена Алфа с черен салон е като да си купиш сребристо 911. Задължително го правиш , но само първият път
. Комбинацията е масова и и липсва щипката екстравагантност, която този автомобил заслужава.
Иначе, конкретната бройка вдъхваше доверие. Въпреки ниската цена, ми изпратиха снимки и видео на Монреала. Колата беше рекламирана от дилър на класики около Венеция, но самият автомобил се намираше в Тоскана, вероятно при собственикът.
На пръв поглед нищо нередно. Хубава боя, добра и равномерна работа на двигателя, почти всичко по интериора в рамките на оригинала, работещи ел стъкла, че даже и работещ климатик!
Тук отварям скобата, че ако някои иска да се наслаждава от шофирането на Монреал, трябва да деактивира/демонтира климатика. Нито охлажда убедително, нито позволява на двигателя да работи добре.
Поради вече споменатата цветова бариера, така и не стигнахме до този хубавец защото купихме оранжевата бижутерия, за която ще разкажа по-късно