Тъжно бе лятото на 1985 г. за заклетите фенове на Alfa Romeo - най-любимия модел на италианската фирма, станала легенда, Alfa Romeo Giulietta трябваше да отстъпи мястото си на безименната спортна лимузина с две цифри Alfa Romeo 75. Сега, след толкова години, специалистите твърдят, че, от една страна, кардиналната стъпка е била правилна, дори задължителна - всички огромни проблеми с корозията са преминали в историята. Сравнително слабият успех на новия модел се обявява най-вече с твърде сложната и недостатъчно издръжлива техника на колата. Главно заради възприетия трансаксиален принцип на задвижващия механизъм: двигателят е отпред, а скоростната кутия, диференциалът, че дори амбреажът - на задния мост. Конструкторите са избрали този вариант уж за идеално разпределение на тежестта. На практика обаче експлоатационните качества на Alfa Romeo 75 с нищо не блестят пред тези на конкуренцията с конвенционално решение: предно или задно предаване. Останаха само редицата технически проблеми: лошо превключване на предавките поради много дългата лостова връзка, оттам често дефектиращи синхронизатори, бързо износващият се амбреаж, скъпата поддръжка.
Подчертано клиновидната форма на каросерията и до денднешен не е овехтяла много, разполага с приличен обем, достатъчен за четирима пасажери и багажът им. Седалките, въпреки че обхващат изцяло тялото на шофьора и спътника му, са достатъчно комфортни, оборудването е богато. Но това, което най-много интересува заклетите фенове на марката - alfisti, е двигателят, нежно наричан "bella macchina". Италианците винаги са се славили с бързооборотни, темпераментни мотори, които доставят истинско удоволствие на спортно амбицираните карачи. Те са и главният виновник за немалкото победи на Alfa Romeo 75 на европейските пистови и ралишампионати, нещо, което значително повдига имиджа на марката. Дори и най-малкият двигател с ходов обем от 1600 куб. см разполага с внушителната мощност от 110 к.с. - напълно достатъчни за българските условия. Естественият връх на мощ и спортни качества за маниака е трилитровият шестцилиндров V-образен агрегат с мощност 192 или 185 к.с. Той е еластичен като турбина, достига 100 км/ч за малко повече от 7 сек, като максималната му скорост е над 210 км/ч. Доста разпространен на пазара е "малкият шестак" с обем от 2400 куб. см и мощност 140 к.с., който харчи по-малко бензин и е по-евтината покупка. Алтернативата сред четирицилиндровите машини се нарича Alfa Romeo 2.0 Twin Spark - двигателят е с мощност 145 конски сили, с по две свещи на цилиндър, хармонизира много добре с каросерията и харчи доста по-малко от "шестаците". За българския пазар не е без значение и моторът с ходов обем 1800 куб. см - 120 к.с., тъй като през последните няколко години от Швеция бяха докарани много добре поддържани автомобили от този модел:
Всички видове двигатели са механично здрави и издържат без много проблеми доста голям пробег. От дефекти на разпределителните валове и клапаните се оплакват собственици на най-мощните шестцилиндрови машини, и то след 100-150 хиляди километра. Тъй като повечето автомобили са вече на години, трябва да се вземе предвид остаряването (втвърдяването) на уплътненията на двигателя и скоростната кутия, а оттам и течът на масло.
Тъй като Alfa Romeo 75 се използва твърде често от мераклииспортисти и се кара до границата на възможностите си, при покупка на старо проверете гарнитурата на цилиндровата глава. Ако от ауспуха излиза белезникав дим или в разширителния съд на охлаждащата течност се появят странни мехурчета, калкулирайте 500-600 DM за нова гарнитура и труд на майстора. Рязкото тръгване от място струва на собственика чифт нови гуми, но по-страшно и най-вече скъпо е, ако е износен феродовият диск на амбреажа. Тестът не е труден: опитайте да стартирате на трета предавка при дръпната ръчна спирачка, ако двигателят не загасне, ви чакат трудни дни. Резервните части не са чак толкова скъпи, повече пари ще отидат за монтьора, тъй като демонтажът и монтажът на детайлите е сложна и прецизна работа. Ако синхроните на скоростната кутия вече "пеят" своята песен, най-добре се откажете от покупката - ремонтът може да излезе по-скъп от цялата кола. Слабо място са и лагерите на предните колела, познават се, като разклатите здраво колелото в горната му част и чуете характерно почукване. Стилът на каране на предишния собственик е причината за бързото износване на спирачните дискове (и на четирите колела), както и на накладките.
Типични за автомобилите италианско производство са дефектите по всички елементи на електрическата система. Естествено най-скъпо става, ако откажат такива основни агрегати като ел. мотора на запалването или динамото (алтернатора). При влажно време, ако не са поставени стабилно, започват да прекъсват щекерите на свещите, контактите на бобината и електронният блок, командващ запалването. Бели кахъри за собственика са, когато откажат централното заключване на вратите или електрически задвижваните странични стъкла.
Най-важният аргумент за покупка на употребявана Alfa Romeo 75 за българския автолюбител със сигурност е ниската, смешна за европейските представи цена. Ако се изкушите от този модел, е добре да сте в приятелски отношения с автомонтьор, добър специалист по италиански возила. Поддръжката на всяка Alfa Romeo изисква особено внимание, а и не по-малко резервни части…