Темата пак хвана прах, както и москвича в гаража, но някъде по нова година си казах, че или го правя сега или ще си остане несглобен...Та голямо навиване се навивах, докато намеря мотивация да го почна отнякъде, всеки пък като отворех вратата и виждах голото купе се чудех откъде да я подхвана. Но нека се върнем малко назад във времето и по точно март месец 2018. Тогава успяхме да направим основен ремонт на иначе основно ремонтирания двигател. Това беше продиктувано от дефорсираните бутала, с които беше събран мотора, отделно че те бяха и руски, тоест с по-лошо качество от разградските. Стефката сподели мислите си, че с бутала от 21412 мотора ще стане най-добре за целта, която ме интересуваше - повече сила в ниските. Намирането на такива бутала се оказа не лесна задача, или по-скоро бутала имаше, намерих ремонтен комплект с размер 82,5мм разградско производство. Проблема беше, че нямаше ризи за тях. Тук се намеси Цецо по известен като човека с пикап. Той ми подари едни негови стари ризи от разградски комплект 21412.
Последва шлайф и хонинг при Богдан и Станимир в Габрово, както винаги се справиха един път. Стефчо междувременно беше нагласил една глава от 21412, портнати канали и по-големи клапани. Имах нов колянов вал, купуван преди доста години. За семерингите на коляновия вал успях да намеря заместители, но не им снимах кутиите, задния беше пайен, предния виктор рейнц, него го върсих по размер, от някакво пежо мисля, че пасна.
След като имахме всичко налично някъде към края на март месец 2018-та се събрахме в София в сервиза при Стефчо и с Коклев, Сашко и Миро се хванахме да сглабяме мотора, което по предварителен разчет не трябваше да ни отнеме повече от 3-4 часа
Понеже аз предварително бях разглобил мотора в Габрово, бях забравил да взема разни неща, като шпонките и гайката на коляновия вал, та се наложи да посетя Милчо, който за моя радост спаси положението. После се оказа, че новите ризи по някаква причина са по-ниски от старите и това наложи да се шлайфа блока. Само че преди това трябваше да се развият шпилките, което ни отне страшно много време и нерви, но в крайна сметка успяхме, дори не скъсахме нито една. Добре че всичко това се случваше в сервиза за глави и машините бяха под ръка, иначе си бяхме загинали. След доста забавяне, най-после събрахме мотора, имаше малко перипети с шайбата на колановия вал, понеже беше боядисана прахово и заради боята не искаше да влезне във вала...В крайна сметка към 23 часа бяхме преключили. Беше неделя, а на следващия ден всички бяхме на работа, но за наше щастите с Коклев навръщане ни заваля сняг, него го оставих в Карлото, а аз едвам си дойдох през Шипка. По мотора останаха разни неща за довършване, но като цяло основната работа беше свършена.
Буталата бяха леко струговани по ръба с цел по малко загряване.
Тема: Москвич 408и - 1975 (Прочетена 39569 пъти)