Автор Тема: Москвич 408и - 1975  (Прочетена 25577 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Август 27, 2019, 11:58:43
Отговор #70

Неактивен vaches

  • Публикации: 81
В неделя се разходихме до Бузлуджа с дъщеря ми, че й бях обещал да види перките от близо. Много й хареса как предната седалка става на легло и дори откара над два часа сън на нея  :)



Москвич 408и - 1975, Москвич 2140д - 1987

Август 28, 2019, 09:09:34
Отговор #71

Неактивен m_g

  • Публикации: 1010
  • Warszawa 223, ВАЗ 2101, Š120GLS, 2xГАЗ М21, Nysa
Браво! Много хубави снимки! Как е достъпа до паметника? Бяхме ходили преди няколко години с лададжиите, ама аз нали съм голям и се отказах да се вра през дупката и да вляза, та си останах с външно разглеждане.

Август 31, 2019, 21:26:43
Отговор #72

Неактивен Ikonomov

  • Публикации: 152
Това ти е било възможността.
От 2-3 години всички дупки и проходи са бетонирани (буквално) и е оставен само централния вход, който е заключен и вързан към СОТ, като май и самият патрул е някъде наблизо. Може и да съществува някакъв много нелегален вариант с бутане на пари, но не вярвам.

Октомври 01, 2019, 19:20:21
Отговор #73

Неактивен vaches

  • Публикации: 81
Предната седмица най-накрая успях да се освободя от работа и да попътувам малко, нещо, което ме прави тоолкова щастлив. Първо в събота и неделя бяхме на есенния събор на клуб Москвич на язовир Копринка. Вече доста години се събираме там да закрием сезона, случихме и на време, беше доста приятно. Понеже голямата ми страст са колелетата, трябваше да измисля и начин да пренасям байка с москвича. Успях да намеря основи за напречните греди на thulе съвсем случайно в олх, в състояние като ново. Беше на късмет работата, понеже вече не се предлагат в България такива основи нови. Последва закупуването на греди и багажник пак на thule. В крайна сметка можех спокойно да си возя и колелцето на москвича, без да ми заема багажника.



Всъщност със Стефан се бяхме разбрали да ходим до остров Самотраки, но фериботите до там бяха извън строя и в крайна сметка се пренасочихме към Тасос, та за там бях вземал и колелото. В неделя сутринта, от Копринка поехме към Стара Загора. Там оставихме на Стефката алекото и продължихме с него и приятелката му към Тасос с моя москвич. Времето беше сравнително прохладно и се пътуваше приятно. През повечето време се движихме с 90 км на 5-та, но по баирите преди Кърджали основно на 4-та. Лошото беше, че от време на време се чуваха детонации. Явно трябват още настройки на запалването, въпреки за момента го карам и без вакуумен регулатор. Иначе по пътя и особено в градовете бяхме атракция, все се намираше някой да ни снима. В Момчилград решихме да спрем да хапнем и да заредим с гориво. След тези важни начинания както за нас, така и за москвича се залюшкахме към границата. Истинска наслада е мекото окачване и пружиниращите седалки по хубав път. Колата се носеше уверено, като още в началото установих, че се появява вибрация след скорост от 90 км. Трябва да се изчисти и този проблем, дали е от гумите или от кардана, предстои да установя в скоро време. На границата минахме под учудените погледи на граничарите и воя на ел. перката за охлаждане  :D "Иха, осмак" вика единия граничар, добре че не искаше да отварям капака, че щеше да има изненада. До Керамоти оставаха около 100 км, главно по магистралата. 100 километра по нея се поддържаха лесно, можеше и с повече, но заради вибрациите се ограничавах до тази скорост. За Тасос има фериботи доста на често и затова буквално паркирахме колата и след 5 минути отплавахме.



Тук тъкмо обяснявам на колко години е москвича...:д До острова плавахме около 45 мин, като главната атракция, както на всеки кораб, са гларусите.

Като слезнахме от магистралата започна да се чува едно чукане откъм мотора, но като казвам чукане, беше нещо страшно, викам си няма да отварям, каквото ще да става. Беше само на потегляне и някакви средни обороти...Слезнахме и от корабчето, като бяхме решили да отседнем на къмпинг golden beach, който се намираше на 10-15 км от пристанището.


Те се почнаха едни баири, викам си къде отидохме по Шипка по-лесно се кара, както и да е стигнахме и се установихме. Опънахме си палатките, оправихме и багажа и беше време да видим какво се случва под капака. Запалих, изфорсирах и в първия момнет се страснах, чукането беше ужасно. После се загледах и видях, че генератора вибрира. Оказа се, че не съм завил достатъчно гайките и единия болт липсваше на цяло, а другия беше останал без гайка и само това, че се е усукал генератора го е спасило от изпадане. Нямах крепежи в колата и реших, че утре ще търся с колелото. Та на следващата сутрин яхнах байка и започна търсенето на болт осмичка. Карах, снимах, любувах се на природата, въпреки, че тук беше доста по заселено от Самотраки, а аз обичам дивотията.



В крайна сметка след 40 километра стигнах село Потос и там с питане намерих един магазин, в който се продаваха всякакви боклучета, както и крепежи. Вземах два болта с гайки и шайби, че пък и хром никелови бяха и мисията я смятах за успешна. Въпроса беше, че до тук постоянно се редуваха много големи изкачвания, последвани от стръмни спускания и наобратно щеше да ми е зор, реших да направя една цяла обиколка, поне през повечето време беше равно. А иначе на острова беше много хубаво, подредено, без бързащи хора, усещаше се една спокойна атмосфера. Естествено правихме и плаж и си полентяйствахме. привечер реших все пак да стагна и генератора, че да ми е спокойно на главата. Естествено някакви папараци веднага са ме хванали в крачка.

Още малко красоти от обикалянето следващия ден.



Навръщане пътя го вземахме на един път. Стефката покара също, но и двамата бяхме на мнение, че дефорсака май май ни приляга повече на сърцето :) Накрая бях минал над 750 километри, сега поне с гпс километража мога да имам реална представа за изминатите разстояния. Понеже след два дена ми предстоеше ново каране, а и още му нямам много вяра, слезнах в канала да го огледам. Като цяло нямаше нещо за на пръв поглед, докато не видях теч от задната лява полуоска. Явно семеринга е изтървал. Разглобих, почистих хубаво и монтирах нов, с надеждата, че повече няма да ми се налага това упражнение, но уви сега го видях пак е протекло. Попринцип съм сложил малко по-тесни от оригиналните, ще се разровя за такива с оригинален размер.
Тази събота и неделя ходихме на 24 часов маратон по колоездене, до село Мътеница. Този път бях с два велосипеда на тавана, и там бяхме атракция, може да се каже, че москвича се представи по-добре от нас с карането :Д

Общо взето за една седмица навъртях 1000 километра и не мога да не бъда доволен. Има разни неща за донастройване, което няма и как да не се случи, но се надявам едно по едно да бъдат изчистени...
Москвич 408и - 1975, Москвич 2140д - 1987

Октомври 01, 2019, 19:40:19
Отговор #74

Неактивен РумбатаБс

  • Публикации: 2889
 :)
retrobs.com

Октомври 02, 2019, 16:01:41
Отговор #75

Неактивен m_g

  • Публикации: 1010
  • Warszawa 223, ВАЗ 2101, Š120GLS, 2xГАЗ М21, Nysa
Много яки пътешествия! Браво!

Октомври 02, 2019, 18:37:41
Отговор #76

Неактивен Димо

  • Публикации: 48
Браво за пътешествията, най-готината част от реставрацията.
Относно теча и алтернатора - нормално, когато една кола е сглобена от болтчета и гайки да има нещо пропуснато или не както трябва. При мен на Жигулата протече скоростната кутия първо, докато отстранявах теча, протече диференциала от семеринга на 0 км пробег. Оправих и него, сега тече кормилната кутия.

Януари 20, 2020, 16:27:51
Отговор #77

Неактивен vaches

  • Публикации: 81
Зимата е творчески сезон и затова се хванах с направата на барчето, за което бях споменал преди доста време, че ми се върти като идея в главата. Исках да стане така, че да не се нарушава визията на таблото, както и цялостта му. Понеже тунела ми е доста по-голям от оригиналния имах въжможност да импровизирам в областа между него и оригиналното барче. Започнах с дебел картон, за да си направя шаблони.




Искаше ми се да го пусна до края на тунела, но това не се получи, заради скоростния лост и седалките. И двете щяха да опират и затова се отказах. Първоначално възнамерявах да го правя финално от шперплат, но в последствие се насочих към рекламните ПВЦ плоскости. Взмах си такава с дебелина 10мм. Хубавото на тях беше, че се продаваха на какъвто размер ми трябва и са доста по-лесни за работа. Шаблоните от картона ми свършиха чудна работа и за нула време успях да разчертая и нарежа плоскостта. Ползвах малки видии за свързване на отделните детайли.



До тук беше сравнително лесна работа, трябваше да мисля как да го тапецирам. Купих си кожа и хастар 3мм и извадих от тавана шевната машина. Не бях шил от 6 клас в часовете по трудово. За мое щастие машината работеше и се почна с пробите. Реално шиенето не е толкова трудно, стига да имаш правилната машина за целите, които търсиш. Оказа се доста интересна материя, беше ми доста интересен процеса. В началото започнах с кройки, а после и със зашиването им.



Залапих хастара за барчето, а за по-сигурно и го хванах с телбод.





Предстои да му направя и подложка, която да му придаде завършен вид. Като цяло се получи прилично, като за първи път..
Москвич 408и - 1975, Москвич 2140д - 1987

Януари 20, 2020, 16:56:56
Отговор #78

Неактивен vaches

  • Публикации: 81
След много много търсене най-накрая, благодарение на един верен клубар се сдобих с волан за модела. Внос чак от Украйна. Освен него, в салона премахнахме мрака, който цареше нощно време. Монирахме на две места под таблото лед лента, както и под предните седалки. Резултата е много добър.


Също така сложихме и лед лента над ръчките за управление на парното. Пускат се с фаровете и е доста по-лесно сега да се намерят в тъмното.

Също така и жабката се сдоби с плафон, оригинален от някакво ауди.

Остана багажника да светне, двете кори под таблото да направя и с това мисля, че работата по салона в финализирана на 100%. Цялата работа с окабеляването е дело на Пачо.
« Последна редакция: Януари 20, 2020, 17:01:32 от vaches »
Москвич 408и - 1975, Москвич 2140д - 1987

Януари 22, 2020, 09:15:46
Отговор #79

Неактивен m_g

  • Публикации: 1010
  • Warszawa 223, ВАЗ 2101, Š120GLS, 2xГАЗ М21, Nysa
Браво! Воланът от 2140 е по-удобен, ама старият изглежда много по-правилно.
И барчето, и осветлението са ти се получили много добре. В жабката се вижда червен бутон. От него ли се светка, или е за друга някаква коварна цел?
Барчето е станало наистина много симпатично. И аз съм с две ръце за PVC-то. На Волгата си направих корите на вратите с него. Не се влияе от влага, огъва се и си е много лесен за работа материал. Е, по балкона сигурно още имам някъде бели стружки, ама това да е проблема.
Къде си сложил предните говорители на радиото? Аз и на Жигулата, и на Волгата, съм ги наместил точно на тия кори, които ти остават за правене.
Какви са трите кръгли неща под радиото? Волтметър - ясно, а другите две гнезда за зареждане ли са?
Мислил ли си за допълнителни червени лампи за отворена врата?