Предната седмица най-накрая успях да се освободя от работа и да попътувам малко, нещо, което ме прави тоолкова щастлив. Първо в събота и неделя бяхме на есенния събор на клуб Москвич на язовир Копринка. Вече доста години се събираме там да закрием сезона, случихме и на време, беше доста приятно. Понеже голямата ми страст са колелетата, трябваше да измисля и начин да пренасям байка с москвича. Успях да намеря основи за напречните греди на thulе съвсем случайно в олх, в състояние като ново. Беше на късмет работата, понеже вече не се предлагат в България такива основи нови. Последва закупуването на греди и багажник пак на thule. В крайна сметка можех спокойно да си возя и колелцето на москвича, без да ми заема багажника.
Всъщност със Стефан се бяхме разбрали да ходим до остров Самотраки, но фериботите до там бяха извън строя и в крайна сметка се пренасочихме към Тасос, та за там бях вземал и колелото. В неделя сутринта, от Копринка поехме към Стара Загора. Там оставихме на Стефката алекото и продължихме с него и приятелката му към Тасос с моя москвич. Времето беше сравнително прохладно и се пътуваше приятно. През повечето време се движихме с 90 км на 5-та, но по баирите преди Кърджали основно на 4-та. Лошото беше, че от време на време се чуваха детонации. Явно трябват още настройки на запалването, въпреки за момента го карам и без вакуумен регулатор. Иначе по пътя и особено в градовете бяхме атракция, все се намираше някой да ни снима. В Момчилград решихме да спрем да хапнем и да заредим с гориво. След тези важни начинания както за нас, така и за москвича се залюшкахме към границата. Истинска наслада е мекото окачване и пружиниращите седалки по хубав път. Колата се носеше уверено, като още в началото установих, че се появява вибрация след скорост от 90 км. Трябва да се изчисти и този проблем, дали е от гумите или от кардана, предстои да установя в скоро време. На границата минахме под учудените погледи на граничарите и воя на ел. перката за охлаждане
"Иха, осмак" вика единия граничар, добре че не искаше да отварям капака, че щеше да има изненада. До Керамоти оставаха около 100 км, главно по магистралата. 100 километра по нея се поддържаха лесно, можеше и с повече, но заради вибрациите се ограничавах до тази скорост. За Тасос има фериботи доста на често и затова буквално паркирахме колата и след 5 минути отплавахме.
Тук тъкмо обяснявам на колко години е москвича...:д До острова плавахме около 45 мин, като главната атракция, както на всеки кораб, са гларусите.
Като слезнахме от магистралата започна да се чува едно чукане откъм мотора, но като казвам чукане, беше нещо страшно, викам си няма да отварям, каквото ще да става. Беше само на потегляне и някакви средни обороти...Слезнахме и от корабчето, като бяхме решили да отседнем на къмпинг golden beach, който се намираше на 10-15 км от пристанището.
Те се почнаха едни баири, викам си къде отидохме по Шипка по-лесно се кара, както и да е стигнахме и се установихме. Опънахме си палатките, оправихме и багажа и беше време да видим какво се случва под капака. Запалих, изфорсирах и в първия момнет се страснах, чукането беше ужасно. После се загледах и видях, че генератора вибрира. Оказа се, че не съм завил достатъчно гайките и единия болт липсваше на цяло, а другия беше останал без гайка и само това, че се е усукал генератора го е спасило от изпадане. Нямах крепежи в колата и реших, че утре ще търся с колелото. Та на следващата сутрин яхнах байка и започна търсенето на болт осмичка. Карах, снимах, любувах се на природата, въпреки, че тук беше доста по заселено от Самотраки, а аз обичам дивотията.
В крайна сметка след 40 километра стигнах село Потос и там с питане намерих един магазин, в който се продаваха всякакви боклучета, както и крепежи. Вземах два болта с гайки и шайби, че пък и хром никелови бяха и мисията я смятах за успешна. Въпроса беше, че до тук постоянно се редуваха много големи изкачвания, последвани от стръмни спускания и наобратно щеше да ми е зор, реших да направя една цяла обиколка, поне през повечето време беше равно. А иначе на острова беше много хубаво, подредено, без бързащи хора, усещаше се една спокойна атмосфера. Естествено правихме и плаж и си полентяйствахме. привечер реших все пак да стагна и генератора, че да ми е спокойно на главата. Естествено някакви папараци веднага са ме хванали в крачка.
Още малко красоти от обикалянето следващия ден.
Навръщане пътя го вземахме на един път. Стефката покара също, но и двамата бяхме на мнение, че дефорсака май май ни приляга повече на сърцето
Накрая бях минал над 750 километри, сега поне с гпс километража мога да имам реална представа за изминатите разстояния. Понеже след два дена ми предстоеше ново каране, а и още му нямам много вяра, слезнах в канала да го огледам. Като цяло нямаше нещо за на пръв поглед, докато не видях теч от задната лява полуоска. Явно семеринга е изтървал. Разглобих, почистих хубаво и монтирах нов, с надеждата, че повече няма да ми се налага това упражнение, но уви сега го видях пак е протекло. Попринцип съм сложил малко по-тесни от оригиналните, ще се разровя за такива с оригинален размер.
Тази събота и неделя ходихме на 24 часов маратон по колоездене, до село Мътеница. Този път бях с два велосипеда на тавана, и там бяхме атракция, може да се каже, че москвича се представи по-добре от нас с карането :Д
Общо взето за една седмица навъртях 1000 километра и не мога да не бъда доволен. Има разни неща за донастройване, което няма и как да не се случи, но се надявам едно по едно да бъдат изчистени...