За мое голямо съжаление, детонационния датчик не свърши никаква работа и двигателя продължи да детонира като е под натоварване и сравнителни ниски обороти. Не остана какво друго да правя освен да търся алтернатива на делкото. Пачо, приятел от форума, вече беше монтирал компютърно запалване на клубния пикап и реших да ползвам неговото ноу хау. Самото управление поръчахме от Украйна, от този сайт -
https://secu-3.org/RU/ . Има няколко вида, аз ползвам МПСЗ SECU-3 Lite. Софтуера е безплатен и всеки може да прави свободно настройки по запалването си. Също така има готови карти на заводските запалвания на различните двигатели. Така изглежда кутийката, има добър търговски вид.
Това е лампата за check engine
Какво още трябва всъщност? Бобина от форд фиеста взех аз, хубаво е да се вземе и буксата към нея. Попринцип може и други бобини да се ползват, но тази е на добра цена на старо. За нея направих планка от 1.2мм ламарина.
Наложи се да монтирам и още един температурен датчик, за да може компютъра да го чете, в сайта има подробно описани всички съвместими датчици, аз се спрях на такъв от ГАЗ 19.3828.
https://secu-3.org/RU/sensors-and-accessories/ тук има пълен списък. Монтажа ми отне доста време и нерви, в крайна сметка се наложи да сваля всмукателния колектор и въпреки това не успях да развия тапата, която се беше сраснала с алумина, та се наложи да взема по-кардинални мерки.
Датчика е необходим понеже компютъра прави корекции на аванса спрямо температурата на двигателя. Това не е оптимално място, понеже потока пред колектора не е много голям и датчика изостава, но това също може да се промени през софтуера и показанията на оригиналния датчик. Също така може да се свърже ел. перката на радиатора и да й се зададе стойност на колко градуса да се пуска от компютърчето, но това още не сме го направили.
Имах големи проблеми с махането на шайбата на коляновия вал и в крайна сметка се наложи да ползвам обратен чук, който пъхах през отвора на манивела. Предварително си бях взел друга шайба, която бях дал да ми я разпробият и към която монтирах зъбното колело, което Пачо беше дал да направят на лазер в няколко бройки. На самата шайба първо нарязах резба и после заварих гайки.
След монтажа й обратно на двигателя се заех да правя планка за датчика на коляновия вал, който също е от форд, но съм забравил да снимам кутийката му.
И последно преди да се навържат кабелите се наложи да монтирам прекъсвача на карбуратора, който се ползва за системата ИППХ.
По този начин компютара разбира кога да смени картата от тази за ПХ към тази когато мотора е под товар.
След като бях готов с всичката периферия, дойде Пачо да навърже кабелите, задължително за датчика на коляновия вал трябва да се използва екраниран, защото иначе няма палене
Вакуума за компютъра трябва да не е от карбуратора, както е заводския за делкото, ние вземахме с тройник от маркуча за сервото. Самия компютър монтирахме в купето, под таблото.
В коша стана доста добре бих казал, на кабела с плюса сложихме бушон за всеки случай.
Тук вече няма и делко.
Ходихме до Карлово на сватба, та използвахме момента и за настройка. Мисля, че се получи много добре. Първото нещо което се забелязва е промяната в работа на ПХ. Дален по-стабилна е, на картата за ПХ може да се зададат определени обороти, в моя случай 850 и компютъра автоматично коригира аванса за да държи въпросните обороти. Ще се наложи да се направи и корекция на сместа за карбуратора, по показанията за аванса може да е нагласи оптимално за да работи на 10 градуса, както трябва да е попринцип.
Има опция за запаметяване на две отделни карти и смяната им с копче, но това е по-скоро ако се кара и на газ. Та в крайна детонация не чухме след 200 км тестове, определено си струваше модернизацията и вложените средстава и време. Самия компютър струва към 100 лева, бобината с кабелите и буксата 30 лева, датчик темп. и колянов вал към 15 лева, буксите за тях 6 лева, кабели 20-на лева. Дано да не създава някакви главоболия