Със ръчнaта спирачка с 1 челюст радиално на предната гума и спомагателни колела!
Мил детски спомен,марката е ,,Узловая''.Първото ми превозно средство.
Моето беше зелено с червен пластмасов байряк на предния калник... и понеже много обичах да си качвам краката там, веднъж явно по-силно съм натиснал и болтчето, крепящо знаменцето отдолу към калника спраска гумата
Ееех, навремето и аз имах почти пълна колекция от съветски велосипеди.
Първия, един Школник, го загубих по малко смешен начин.
Него ми го, така да кажем, конфискува, хахах,
един пазач на английското посолство.
Това през началото на 80-те.
Аз като всяко хлапе тогава, си колекционирах автоемблеми.
И като всяко дете идиотче, си ги събирах основно чрез гепене от колите, хахах.
На западните коли емблемите бяха най сладки.
Разбира се, на по масови марки като БМВ, Форд, Пежо, и разни Бенцове, имах по няколко броя емблеми, и всякави надписи от модели.
Господ обаче си знаеше работата, и по късно, като пораснах, и взех и аз да карам по-интересни коли, ме наказа и мен по същия начин.
Но, за това, друг път.
Та, в един хубав летен ден през 1982 или 83 година, не помня точно, бях пратил малкия ми братовчед тогава, да ми краде стърчащата фигурка на предния капак на Ягуара ХЖ12 на посланика.
Обещах му 5 лв за тая фигурка, или 2-3 лв, за стъклената емблема на решетката отдолу, с главата само на ягуарчето.
Обаче тая фигурка беше яко закрепена, и докато я ръчкал с отвертка, излязъл някаъв пазач от сградата на посолството, там, на бул. Левски, дето още е резиденцията на посланика на Англия, и пробвал да хване братчеда за ръката.
Братовчеда се отскубнал, но онзи се огледал, и завлачил Школника в сградата, тоест на британска територия.
И така,останах и без емблема от Джага, и без Школник.
По късно имах и полубегач Турист, и бегач Старт-Шосе, но и двете ми ги откраднаха, като бях в казармата.
Как да е, някъде от 1982, та чак до след казармата ми, до 1992-93 година, тренирах активно колоездене, първо в Локомотив, като юноша, после в Академик, като младеж.
И от онова време, още си пазя в гаража 2 велосипеда, на които прилагам свежи снимки от днес.
Сребристия е рядката за БГ версия еРеС на Диамант.
Купих го на старо, някуде в началото на 80-те, като почнах да тренирам колоездене, на цената на едно ново руско Старт шосе.
Въпреки че беше ползвано, естествено беше по добър избор, от ново Старт шосе, заради голямата разлика в масата.
Туй като Диамантовата рамка е направена от хром-молибден, и за колело правено през 70-те, и то соц. производство, си е доста лек рейсър.
Средното му движение е поръждясало, както се вижда, но ще взема да стегна колето да го кара сина ми, защото е отн малък модел рамка, номер 48, и ще му е подходяща на височина.
Вече му смених каплите и джантите.
Разбира се, пазя му и ориг бегачови капли с досадните лепящи се гуми.
Остава само да му намеря седалка, и да сменя някои други компоненти, и ще е готов за пролетта.
А синйото колело, е един чешки Фаворит.
То на рамка, не е нещо особено, по обикновена стоманена сплав е.
Но пък него си го купих чисто нов от фабриката, докато бяхме на състезания в Чехия през 1985 год.
За космическата доставна цена, от 1350 крони.
Или по тогавашния соц курс, около 130 лв.
Цената му беше добра.
В БГ, можех лесно да му взема тогава над 400 лв на свободна продажба.
За сравнение, нов Турист струваше 130 лв, а ново Старт Шосе- 200 лв, в магазините на Млад Техник.
При това, когато ги имаше де, защото бързо се изчерпваха.
По онова време, Фаворити не се изнасяха извън Чехия другаде, освен в Западна Европа и Канада.
Същото се отнасяше и за Даимантите де, които дори по време на епохатана Рейгън се изнасяха успешно в САЩ.
Та така, ако някой в от вас живее в района на София, и е навит уикендите за малко колоездене, да пише.
Хубаво е
, и зимно време, да раздвижваме, и телата, и душите, и техниката...