Не е на обратно, защото пък тогава фигурата с жената в средата щеше да е надолу с главата. Виждал съм и друг тип такива печки, при които тръбите минават отдолу - прадядо ми беше дърводелец, в работилницата си имаше инсталация за сушене на дървения материал която представляваше повдигната от земята площадка от тухли, между които на зиг-заг минава дима докато достигне комина в стената, печката беше самоделна конструкция полувкопана в земята с водна риза (!), идеята на която според мен е да отделя пара в помещението, ако се изисква някаква влажност (не съм много сигурен). Имаше две тръби тази водна риза - едната с фуния за наливане на вода, а от другата излизаше парата в помещението. Имаше и гумен маркуч, който при отпадане на необходимост от пара се нанизваше на тръбата и излизаше през дупка в стената навън. Та въпросната печка гореше упилки (талаш) от банцинга, като се зареждаше по следния начин - долу на дъното на печката имаше скара (надупчена ламарина). Прадядо слагаше едно четвъртито парче дърво право нагоре и около него насипваше упилките и ги трамбоваше яко. Така докато се запълни целия обем на печката. След това поклащайки леко дървото го изкарваше навън и по този начин се образуваше дупка в трамбованите упилки. Палеше печката от горе и затваряше капаците. Димът отиваше от горе надолу през ламаринената скара на дъното, и от там по проходи между наредените тухли затопляше площадката и излизаше през комин в стената. Малко се поувлякох с писането, но ме налегнаха приятни спомени. Аз бях тогава доста малък, но с интерес следях движенията на прадядо и това ми се е запечатало в ума. Поздрави!