Народните традиции разглеждат празника по свой начин. Според тях на днешния ден изневярата е позволена. Но внимание – само за жените. Освен това, ако жената зачене в нощта на празника, се приема, че забременяването се е получило по свръхестествен начин и не се тълкува като потъпкване на клетвите във вярност. Тъй като в патриархалното общество продължаването на рода е най-важният дълг, стоящ пред човек, на този ден прелюбодеянието е позволено с цел регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.
Безплодието се лекува като в нощта на Спасовден жената, която няма деца, преспива под растението Росен, смятано за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червена кърпа спасова пита, варена кокошка и вино. Хапват, пийват и т. н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат.
Малко преди първи петли, около два часа през нощта, трябва да оставят храната и да хукнат към селото, но без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Никой, дори съпругът, няма право да пита жената какво се е случило през нощта под самодивското цвете. Според разказите от различни части на българската територия, почти без изключение бездетните жени раждали девет месеца след Спасовден. Поради тази причина ритуалът срещу безплодие се е изпълнявал в продължение на десетилетия от всяко поколение. Този празник дотолкова се е вкоренил в бита на българина, че дори се родил и изразът „Те ти, булка, Спасовден!“. Шеговитото обръщение се свързва с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти, булка, Спасовден!“ Тоест, днес може.