Ами много се спекулира на тая тема а и те "великите" много много не раздухват какво/как притежават ,та знае ли човек.То даже и най-върлите фенове няма как да се докопат до напълно достоверна информация ,щото всичко е забулено в тайна от притежателите.
Възможно е на румънския /Карол мисля че е / на инат да не дал автомобил ,за да си вдигне реномето.
Иначе прототипа двигател е почти 15.000кубика
После при продукцията го е свалил на 12.7. ,8 редови с авангардните 3клапана на цилиндър 270/300 к.с ,който си остава един от най-големите авто двигатели.
По принцип е бил поръчан за френските железници но "нашия" решил да го набие и в колата.
Вариянтите купета са няколко.
Хе, ама къде ги четеш тия глупости за румънския крал?
Дай някой линк, ако въобще има такава публикация, че да се посмеем.
Първо, по онова време Румънския крал си е бил определено авторитетна фигура в Европа. Със сигурност в средите на латинските нации като Италия и Франция е бил по-авторитетен от да кажем, нашия Борис, че да си позволи някой там производител на коли да му се назландисва.
Второ, особено пък на фона на това. колко тегави са били продажбите на Ройал, и как Еторе се хваща за всяка сламка-клиент, белким да разкара тия вече произведени шасита и мотори на бройките Ройал, шкартирането на който и да било клиент-знаменитост, особено със синя кръв, е просто абсурдно дори като предположение.
Еторе все пак си е бил добър бизнесмен, и не е имал репутацията на по-принцип непонасящ клиентите си тип, какъвто е бил Енцо Ферари например, особено на фона и на това, че е продавал и директно коли на значимо по-несериозно стоящи в тогавашния Бомонд през 30-те години хора, от спрямо Карол.
А иначе специално за модела Ройал няма нищо забулено.
Отдавна се знае и има доста публикации по специализираната преса, още много преди Интернет да се появи, на кой са продадени като нови всеки една от бройките /доколкото помня Еторе всъщност продава и 1-2 бройки употребявани Ройали, които дълго са били ползвани от неговото семейстово покрай невъзможност да се продадат нови.
Особено в последните 30-40 години време, се знаят добре малкото на брой препродажби /и по търгове и от частни лица/ и придобивания на тия флагмани.
А, то само в мойта библиотека има поне 10 публикации в различни френски, американски и англ. ретросписания, сред които някои много авторитетни /като бившето УС тримесечно издание с дебели твърди корици- Аутомобайл/, по отн. на изследването на пътищата през годините на различните няколко налични Ройали.
Много са интересни статиите за тях, но честно казано ме мързи да си ги изровя по списанията и да ги сканирам за четене тук.
Е, освен някой фен на слоновете,
има изричен интерес към такова инфо, което сайтовете по Нета не удовлетворяват, да пише, може и да сканирам нещо.
Интересното при тия Ройали е и че почти всички произведени бройки още са налични, и то в оригинален вид, нещо все пак не много типично за 80 годишни коли, дори и толкова скъпи.
Върти ми се само за Есдерс кабриолета, че понеже беше горял още през 50-те години, много по късно му правят нова каросерия.
Между другото, пак ако добре помня, първата кола която мина сумата от 10 млн. долара на търг, това през 1987 година, беше един Ройал. При това, модела беше с отн. скучна 4-врата закрита каросерия.
Чудя се, ако примерно вземе да се запродава една от двете най-фрапантни бройки Ройали, тези с Купе Де вил каросерии /едната се води- Купе Наполеон още от производството и/, какви ли луди цени би стихнала в сегашния климат на скачащи ежемесечно цени на по-редките ретроколи.
Предвид и на това, че отн. масови бутикови коли като Ферари ГТО минават напоследък почти всичките продадени границата от 30 милиона / $ или Евро, зависи от търговете и континента/, то мисля че специално тия двете Купе де Вили заслужено биха минали и те тая граница.