Аз да кажа нещо по този повод и да наспамя. Понеже вътре в мен напират огнени страсти, като чуя за това.......нещо. Хубаво нещо е Ситрон ДС, де. Тоест, хубаво е да го имаш и караш, но друг да го прави. Едно от най-шантавите творения на френския мозък. Няма нито едно нещо в тази кола, което да е както би го направил бял човек. Това е най-големият чар на този автомобил. Различен, нестандартен, странен, противоречащ на всякакви трезви инженерни разсъдъци. И най-сладкото е, че работи.
Такава машина имах честта да покарам преди 2-3 години, от Пловдив до границата, където беше продаден на някакви смахнати гърци за 2300 български пари. Толкова беше и кола, като кола ама поне намери собственици и не успя да изгние от седене в двор на село. Мисля, че 72-ра година, DS 23 инжекцион, с ръбестото табло, бял и с пет бои отдолу. Оригиналния мотор, беше с 2 превъртяли биелни лагера и скапани биели. От друг Ситроен ,,СХ" изкормихме двигател със крива глава и от 2-та събрахме един цял, повечето гарнитури собственика ги поръча от чужбина, а доста от частите не бяха точно съвместими. Но, главата от оригиналния и разни дреболии станаха идентично на СХ-совия. Като цяло- бензинов мотор, 2300 кубика, 5-скорости и 140 коня.
Доста силна и динамична машина. Помня, обаче че тогава беше спазарен, но нямаше съединител и трябваше да ходи до границата с Гърция. На самоход. Имахме нов притискател и феродов диск, ама трябваше да се подмени. Понеже двигателя се сглоби, докато бяхме още ученици в Техникумите, никой не смени съединителя, щото никой не предполагаше, че тоя ДС ще тръгне скоро.Тези, които имат или са имали ДС знаят, колко лесно и приятно занимание е това. Да, ама в този случай се извърши с 2-ма, без подемник, без канал, през хладна нощ на Февруари месец в гараж.
За капак на всичко - притискателя палцов.
Не зная, дали фабрично ДС са с палцови или диафрагмени, то тоя беше такъв. Поне идваше точно на маховика и феродовия. Варшави, Москвичи, Волги, таралясници...., обаче, точно за ДС нямах нито шаблони-нито стойки за центроване. Без тях, не става.
Което наложи през деня да чертаем, после да въртим на стругове и фрези шаблони, после си купих 3 часовника за да стане регулировката, както трябва. Тогава ни се е*а п***ата лелина. Казвам го с гняв, защото е проклетия. Поне стана от първия път и как да е, колата стигна до Гърция. Това й беше карането след купища мъки, мераци и мечти от страна на някои хора.
Движим се по магистралата със 100-110, а като гледам скоростомера, той отишъл на 150-160.
Ей-такова е чувството. Иска да се настъпва, поне аз чувствам пълна безтегловност със 80-90.
И много стабилен, и бяга тая машина. В същност, вдига 180.
Противна кола е правене и обслужване, но бих държал в гараж една такава Красота за паради и мероприятия. Само да не иска ремонти.