След известно прекъсване, колата се завърна при мене. Страшно се зарадвах на решението на втория собственик (всъщност третия, ако не броим и прекупвача) да я продаде и да се обади именно на мене първи. Не ми трябваше много време да взема и аз своето решение. Всъщност бях готов веднага да го кажа, но си дадох няколко часа да помисля и да поговоря с други лададжии. Колебанието ми беше не за друго, а за това какво да правя с другата Лада която имам в момента и за която не съм пускал тема - една тъмнобежова 2105. И нея си я уважавам, но такова количество работа още един път не съм готов да вложа. Нея поне на първо време няма да махам, ще търся варианти просто да и намеря подслон. Но за съжаление има много за оправяне и не носи такова удоволствие да я караш.
А шестицата вече е в гаража ми (гаража си даже...) и е с талони на мое име. Естествено, веднага и направих едно тестово кръгче около и във София, има само дребни неща за дооправяне, но като цяло дори е с подобрения... вече е с кормилна кутия от 2105, съответно с карданен кормилен вал. Има и петстепенна кутия, нещо което самия аз исках да и сложа, но се колебаех че ще разваля автентичността и. Но след толкова години, за себе си изясних че концепцията на тая кола не е само да е хубава, ами и да е кола за каране. В ретро музея има същата, втори такъв музеен експонат никому не е нужен.
Много съм щастлив от това че си е пак при мене. Тази кола е парче от моя живот, който ме е учил да бъда търпелив и упорит за да постигам целите си. И такива неща не трябва да се захвърлят толкова лекомислено...