Искаше ми се да напиша и на мен дълъг пост за колата, но не съм в най-писмовния си период. Общо взето това е една от най-смислените ми покупки. Покарах, порадвах ѝ се, преживях доста неща, имам много лични снимки, но не искам да ги споделям. Изобщо, беше добро преживяване. А единственият сигурен начин да знам, че колата ще е в добри ръце и ще мога да ѝ се радвоам отблизо - бе точно този - да си иде при Радо.
Иска ми се да споделя и нещо друго, защото прилично можество хора четат вероятно форума, та, накратко. С годините човек почва много да цени времето и усилията си, времето особено много. За това може би е редно, ако човек не може да си позволи да има личен иконом/тип - началник на семейния гараж/, да се ограничи в притежанието на возила. За себе си запазих един москвич, по който вложих каквото можах, за да го приближа до концепцията за добре изглеждаща и технически здрава кола. Успях да възстановя регистрацията и на семейния москвич както и технически да бъде поошетан с помощ от приятели предимно. Той няма да бъде така хубав като червената ми 2140-ка, но не му е и това идеята, ще се кара така както е, стои на сухо, не върви по сол и зимни условия. Ще изкара. Но важното - не бива човек да се разхвърля по повече от една-две коли, животът си върви и пропиляваме възможности да споделим повече и изживеем повече в добра среда. Амбицията за лична колекция и мини музей е непосилна. Дори и при изрядни автомобили, няма кога човек да ги кара и си стоят и се скапват. А не може или поне според моето усещане животът ни не се простира само до автомобилизма. Много се радвам, че Шестицата си е на мястото.