,, Из дебрите на доносни бележки. Част 1-ва.
Час- без време, положение- неустановено. Понеже е тайна, ама ни усетиха на 2 континента.
Стъпвам сънен на палубата, шибвам си тиквата в кабинката и пак се връщам назад към кревата. Хмня. Пак излизам на палубата, наведен, отдаващ чест на кристосания чук/сърп изобразен стилно на предпазната ограда на палубата. Закрачвам по влажния и скърцащ дървен под с перушини от смахнати чайки, крещящи, поради слънчев напек. Тъкмо си разтривам омърлушено очите и в този момент, докато си чоплех дясното око, дочувам капитана да провиква ,, Пускай котвааааа! " . Викам си - и тоя е смахнат, кат` тези чайки. В тоя момент пред мен, 2-ма млади, супер яки руснаци ( Митя и Гоша) НАГРАБИХА 1 Ладов двигател, 1600 кубика, вързаха го със стоманена верига, навита като Пепелянка на пода и го ментаха през борда.
Хвърлиха го през палубата - на три хиляди метра дъблочина. Цамбуррррр....бълбук-бърлюк-блюк и толкова. След 2 минути озадачено гледане, Митя подсмръкна и каза :
- Баа го, няма ли да опре вече?
Гоша- Хмъ, толкова е контузен тоя мотор - от 3 километра го пускаш да пада свободно и пак не мой да набере.
М. -Я, ни мой бе, я ни мой ! Оня, кат` го метнахме на 5 хиляди метра, бая набра - откъна синджира ча`. Ама, капитана не знай.
Г. Да де, оня беше от на баща ми Ладата и го оставихме до Тамбукту. Па тоя е от неговата Лада, дето я даде подарък на зет си.
М. - Ко ? Нашия каптан ли бе ?!! Лелее, Гошаааа! Ша на очисти !
Г. - Е, ми, не вървяла, мъчи я, прави, струва.....и изхвърли двигатела на къра. И аз го взех за котва пак. ( хили се)
То за друго се видя че не става, ма за котва така бива. ( доволно опъва от цигарата и издишва тежко, гледайки разсукващата се Пепелянка)
М. То за т`ва ли, кат` пускаме котва и всичката риба наоколо мре ? Тровиш рибата, от масло и бензини, ще ни обесят някъде, ей!
за
Г. Не бе, тя мре от друго. Рибата, кат` го види- така почва да се хили, че обръща корема от смях и плува до повърхността да си поеме въздух. "
И двамата продължили да се хилят и цвърчат доволно. Гледам, обикалящата в очакване триъгълна перка се гмурна под водата. Синджирът удари на твърдо, после пак тръгна. Накрая стигна дъното, най-после. Паля вече 7-ма цигара ,,Мурати". А, то, каква била работата. Долу се води сражение.
Същата тая акула, съзряла Ладовия мотор, падащ към дълбините. Рекла си : ,, Е, сега ще ошмуля нещо различноооо, писна ми от тия тъпи тюлени." Наострила зъби, загледала лошо и се стрелнала към жертвата. Отворила уста и така яко захапала плячката, ама така я отнесла, все едно влак-цинкова кофа. В този момент, изревала от възмущение и арогантно изплюла жертвата. Каза ла си : Шшшшит ! С толкова голям боклук, не се бях прецаквала никога в живота си.
Проклела го и си заминала потресена от случилото й се.
А, мотора, продължил да пада ли- пада, пада ли- на дъблоко. Тогава под него, минал един октопод. Ама, така доволно си плувал и мърдал дългите си пипала. Изобщо не забелязъл връхлитащият го чурук. Тупузът, така го издънил по тиквата, че октоподът изпаднал в несвяст и поради инстинкт, силно сграбчил двигателя със всичките си пипала. И продължили да падат, заедно към дъното.
Като стигнал дъното, двигателя взел, че се стоварил връз една риба Скат. Скатя, кат` усетил че нещо го натиска решил, че е риба. Напращял си жилото и така мощно го ужилил, че пробил дупка в картера. От там го обляли БОГАТО, БОГАТО 5 кила руско масло. Възмутен и потресен се разкрещял : Бааахти утайката, майна. По-голямо лайно от човешка дейност, не ми се беше изливало на главата. А, ти, октоподе, лаком гъз, балък такъв- толкова силно си го налапал, че чак пипалата са ти посивели от стискане. Сакън, да не тръгне тоя отпадък.
................."