Изкарахме си много приятно, така че благодарности на Митко за хубавата идея пак да се съберем.
Специални благодарности и на Дидо за снимките на Ладата, понеже на тъмно и без светкавица от моя ГСМ, дето и е почти връстник
, снимките ми не станаха най-добрите възможни.
Как да е, ето ги по-надолу и тях.
С Тони и Бурян пристигнахме тържествено със Седмицата първи пред бирарията, така че купона първо се заформи, както се вижда, около Ладата.
Ха, това ме подсеща, в 1991-92 години, как тържествено си пристигахме пред Софийските премиумни хотели, като Шератон и Ню Отани, да си пием по лоби-баровете им, коняци Наполеон с един приятел, а и да се пробваме да сваляме разни там пребиваващи гаджета, които не са били точно проститутки, с неговата Седмица, леко по-различна кола от 2107, а именно, 2-я лифт на 1 Ген. на баварската седма серия, модел 728и, която пък тогава беше почти нова няколкогодишна кола.
Но за тая и други подобни истории някой друг път, сега да се концентрираме на соц. Седмицата.
Та, както се вижда, Тони взе да демонстрира пред нас разни аспекти на колата, и едната-две екстри дето Ладата имаше, и от тях мен лично най ми бе интересна работата на чистачките на фаровете.
Те всъщност ми бяха и леко смешни да ги гледам, докато функционират заедно с пръскалките, понеже се разминаваха леко времево на фази на работа лявата с дясната чистачки.
Иначе, доста ме впечатлиха познанията конкретно за Лади, а не за Бимъри или Алфи, на колегата Жоро.
Той констатира, че предвид на надписите на латиница на икономайзера на таблото, и на втората тип-Евро табелка в моторното пространство, и наличието по другите уреди на таблото на графични символи, а не руски надписи, най-вероятно колата е била Корекомски импорт.
Така твърдението на продавача-наследник на първия собственик, че Ладата е била придобита в семейството им именно срещу тогавашната твърда зелена валута, най-вероятно не е лишено от правдоподобност.
А уникалността на една реално нова 30-40 годишна кола не може да се опише с думи и снимки, трябва да се преживее на гледане и на возене.
Изпитвам най-дълбоки уважения към добре реставрирани коли, но абс. перфектно запазените в оригиналния им вид возила са- класа, раздел, отдел, категория, или както и да го наречем- са просто непостижим връх сами за себе си.
Ценителите на оригиналността обичат да подчертават, че колата е максимално оригинална само веднъж, в момента в който напусне произв. си линия, или съотв. там, последния цех на експедиция.
Има си дълбок смисъл това по принцип банално определяне, така че мен лично, срещите с такива коли, наистина ме хвърлят на седмото небе като усещания.
Обобщено, поредната приказна на кондиция Лада, и поредната приказна на кондиция соц. кола, която нашия колега ще ожени на запад, което последното, само по себе си, за мен е тъжен факт.