СЕК-а си е СЕК, красота.
Само някакви неадекватни за него 90-ски или там, милениумни джанти са му сложили.
Ето надолу пример, какви трябва да са джантите на премиумните 80-ски еС-клас 2-вратки на Бенц.
Та, тия дни ми бяха на гости собственици на 2 интересни 80-ски кабриолети, и предвид на последните хубави за активно каране дни, им се повозих и съответно ги покарах интензивно.
Бенца естествено, предвид на циганското лято, и понеже хардтопа му бе махнат, кабрио го разджитках.
Точните моделни означения на немската мома, и в конкретния случай, не особено огнената италианка са- Мерцедес р107 500 СЛ, правена в този лифт от 1980 до 1985 год, и почти 10 години по новата на производство- Алфа Спидер, правена в този и лифт, от 1990 до 1994 год.
Уточнявам на желаещите бързи далавери, или просто на кандидати за купуване, че за тия 2 конкретни коли, без значение колко са ми близки собствениците им, и дали са пускали или ще пускат обяви за продаване, няма да свързвам никой желаещ с тях, понеже имам явен личен интерес към закупуване на едната от двете коли.
Цените им засега са високи за БГ пазара, и сигурно и ще останат високи засега, така че, ще видим.
Все пак, предвид че съм имал, и то преди десетилетия вече, още като бяха отн. нови, два сходни модела на тия двете- 1985 500 СЛ, и 1989 Спидер 1.6, на които съм им скъсвал трътката от каране, и съм имал толкова любими, че и любовни моменти и с двете, хаха, сантимента ми към евентуално бъдещо отново придобиване, е разбираем.
Като каране, Спидера с тоя му 2 литра инжекция катализиран мотор е отн. приличен на ускорение, но не бърз в никой случай.
Все пак, КАТ-мотора тук скопява 10-15 коня, а и инжекцията К-Жетроник кара тоя иначе готски двувалков мотор да работи отн. тихо и безлично.
За сравнение, бившите ми 1.6 Спидер и 2.0 ГТВ, с карбовете им мотори, бяха феерия от звуци.
Недостатък им е на всички Спидери, поне според мен, като поведение и задния цял мост.
Понеже Спидера е по-лек специално отзад, в сравнение с Бертоне купето 105, при преминаване на дупки и фуги по се мята наляво-надясно, и вкарва така една неустойчивост във воденето, комбото на греда с лека задница.
Пак в това отношение, наследниците на 105 и на Спидера- Джуджаро ГТВтата, с техния ДеДион, както и Митко предполагам би потвърдил, са неимоверно по-спокойни и балансирани коли при активно каране.
Като контрапункт, Бенца СЛ, с тоя му 5 литра некатализиран мотор, и звуково и на динамика, понеже е осмак, е страхотен кеф. Направи си е истински немски Бидермайер хотрод.
Като минус при тая предлифтова на окачване версия с 14-цоловите 205/70 гуми, бих отчел, спрямо моя бившия след 1986 версия 500, който беше с серийно вече с 215/65 гуми на 15 цола джанти, по интензивното накланяне в завои.
Но пък тия 70 профил гуми специално по софийските дупки, дават още по-комфортно возене.
Тоя 500, зя разлика от моя, е бил доставен и с отн. редките при р107 задни седалчици, наречени детски, които за возене и на отн. големи хора на къси дистанции, стават.
Екс-моя р107, който бе зад предните седалки, отзад в салона, серийно с дъска, покрита с мокет, бе по-непрактичен за сядане там.
Но по 2 броя слаби мацки /като бяхме млади и красиви, имахме избор, хаха/, съм ги събирал и върху дъската да сядат.
Eто малко за пинъпване Спидера- оригинално комбо на черна основна боя с бял хардтоп.
И за истинска наслада, боядисания фабрично в Индиго Блау номер 904 боя, в комбо с тъмносин мохерен Соненланд ориг. гюрук, Бенц.