На 1 март 1941 г. през понтонния мост между Гюргево и Русе преминават авангардни части и щабове на Вермахта, а от 6 часа сутринта на следващия ден започва да се придвижва и основната маса войски. При навлизането са прекъснати всички излизащи от България телефонни и телеграфни комуникации.
На 2 март българското правителство затваря своите граници с Турция, Гърция и Югославия. Разузнаването на Червената армия чрез резидентите си активизира своите сътрудници в България. Те имат задача само да събират сведения и да наблюдават частите на Вермахта. Ген. Владимир Заимов, с псевдоним Азорски, обвързан с руското разузнаване, който разполага с точни сведения, почерпени от Щаба на войската, изпраща поредица радиограми за числеността и графика на преминаване: “2 март 1941 година. На 28 февруари от 17 часа в масов порядък започна прехвърлянето на немските войски в България през град Русе. Досега са прехвърлени 50 000 души. Заимов не е единственият шпионин, който през март следи съсредоточаването на бойна техника, товари и войници. В Русе директно наблюдение и фото заснемане на преминаващите части се осъществява от инженер - архитект Нейчо Йорданов. Той е вербуван в началото на 1939 г. от Стефан Богданов в полза на съветското военно разузнаване и носи псевдонима Дол. Инженер – архитектът поддържа връзка със съветското консулство във Варна чрез Васил Попов, откъдето получава наставления и пари. Нейчо Йорданов и племенникът му Неделчо Кръстев, които знаят румънски, няколко пъти са изпращани в Букурещ, за да събират визуална информация за германската армия в Румъния. В началото на 1941 г. архитект – инженерът 3 - 4 пъти ходи във Варна, за да докладва за видяното. Когато хитлеристките войски започват да маршируват през Русе, през мътното стъкло на прозореца на обущарницата на братята Янко и Велко Димитрови на ул. “Александровска” в Русе, той прави снимки на военните колони с фотоапарат, даден му от съветското консулство във Варна. Прикрит в работилницата, леко придърпал пердето, Нейчо Йорданов запечатва на кадри преминаващите оръдия, бойци и т. н. Посочените героични моменти от дейността на разведката на тихия фронт имат комичен привкус, защото в същото време никой не пречи на гражданите да снимат германските войски, да позират пред обективите прегърнати или в компанията на войници, или да се качват и разглеждат танковете, камионите и оръдията с опознавателните знаци на поделенията, нарисувани върху шаситата им.