Няколко снимки на доста интересни и тогава, а и сега, редки за БГ коли, снимани у нас през 80-те и нач. на 90-те години, като най-горните две снимки, на 1948 Кади Серия 62 кабрио и голямата Фолц Карман Гия Тип-34 купе, са от моя хартиен архив.
Та, това черно Кади беше бивше на УБО от ново или от почти ново, и предхождаше като ползване като парадна открита кола, двата резеда-зелени по-късни от 1956 модели, кабриолети Девил.
След техния внос това черно кабрио, отличаващо се с много детайли от тях, но видимо отпред и най-вече, по разделения преден джам, бе ределегирано в роля да бъде носител на плакати на манифестациите на 1 май, 9 септември, и 7 ноември, а след края на 70-те бе и предоставено за декори в Киноцентъра в Бояна.
https://www.fastlanecars.com/vehicles/778/1948-cadillac-series-62Оттам Дони и Момчил го бяха наели за снимането на клипа им в 1993 год- Ближи си сладоледа.
А пък след 2005 год, заедн с един черен /сега бордо/ и с 6 цил. мотор, също ранен следвоенен Понтиак Силвър Стрик седан, го придоби председателя на техн. комисия на БАК Сашо, който още го реставрира.
Сашо му смени мотора с новополучен ориг. Кади блок от Щатите, понеже фабричния му Кади блок беше спукан, но и още има доста други неща да се правят по него, та все още това кабрио не е в движение.
Голямата Фолц Карман Гия купе /жълта и познаваща се, и досега май седяща някъде хвърлена, с този черен С-номер с три 4-ки/ пък в по-хубавите и години, през 70-те, заедно с на баща ми поредицата Фолцове Тип-3 с 2-врати седани, и с едно 4-врато 411 на един друг съсед, сред друго голямо количество костенурки, пък бяха единствените големи Фолц въздухарки Тип-3 и Тип4, които се караха и домуваха в квартала на Мед Академия.
След нач. на 90-те, и след като спряха да я карат тази Карман Гия, тя отиде да седи в жк. Люлин, където е и снимана.
https://www.thetruthaboutcars.com/2017/01/volkswagens-other-karmann-ghia-the-type-34/Бяло-зеления Щаер кабриолет 1934-36 Тип 100, пък бе през 80-те години собственост на колегата Емо от БАК /който тук е сниман със съпругата му и по-малката дъщеря/ който и го реставрира в този доста оригинален и хубав вид някъде в 1985-86 год.
За съжаление, след това, май към 1986-87 години, той го продаде и то бе експортирано в чужбина, понеже Емо успя тогава да си купи едно много хубаво сребристо Волво 264, и поне по онова време, Щаера му бе излишен.
http://www.autogallery.org.ru/m/steyr100.htmЧерния Бенц Мече е сниман от бащата на нашия колега Бурян /баща му бе дълги годни фотограф във в-к Труд и в БТА, и е правил през 50-те до 70-те години, огромен лично сниман от него снимков архив от фотоси най-вече от нашите планини/, на Витоша над Княжево, пред стълбичките на Панорамния път пред ресторант Бор /откъдето по-нагоре се отиваше за първата спирка на кабинковия лифт/, в 1962 год.
Прилича да е служебна кола това Мече, но пък по нова време и частните коли са с бели номера, а и Бенц от 1959 год. отново имат офиц. представителство у нас, което продава коли и на частни лица.
Това че може да е на частно лице собственик, което ще е обосновано според мен, най-вече заради наличието на панорамния платнен фалтдах /марка Голде или Вебасто/ на Мечето, а ако беше служебна колата, надали щяха да я поръчат някое ведомство у нас, с този откриващ се покрив.
Червените Трабита, които се виждат, бяха част от флота Траби коли на първото представителство на Кентъки Фрайд Чикън в София.
Още в 1994 год някъде, ако добре помня, ги подкараха в този им вид по София, и до края на 90-те ги експлоатираха.
И двата Нисана, малкия Чери/Шери, и състезателния 240 РС, са снимани на Пловдивския Панаир през 80-те.
Малкото Шери с 5 врати е снимано на Есенния Панаир в 1983 год, и тогава още е брандирано като Нисан-Датсун Шери, поне у нас на панаира. Вижда се зад него щанда на конкуренцията Мазда.
Мазда за кратко и те тогава откриха представителство у нас, като бяха най-вече продали една партида от светлосини 3-врати модерни 323 хечбеци с предно предаване, най-вече на разни номенклатури, понеже цялата партида сини металици 323, формално и реално бе внесена и платена от УБО, както и дистрибутирана от тях, някъде в 1983 год.
А точно тази виждаща се Чери с 5 врати, след панаира я купува нашия известен музикант пианист Антон Диков, с чиято дъщеря Елена, учехме в едно училище до 8 клас.
https://bnr.bg/post/100268413/spomen-za-izkustvoto-na-anton-dikovПоне дъщеря му ми се похвали тогава, края на 1983 год, като сме били в 8 клас, знаейки, че съм автофен, че баща и я е купил тази кола нова. По-късно в квартала ни виждах редовно това Шери, и ако добре помня, бе червено на цвят.
https://www.auto-data.net/en/nissan-cherry-n12-1.5-75hp-327Състезателния РС от Група Б е същата версия такова на състезателя ни Радо Петков колата, но този РС не е неговия, а е на Тери Кейби, и е сниман изложен на панаира есента на 1984 год, реално след като вече Нисан правят представителство у нас в 1983 год, и след като СО Автотранспорт купува нов нашенския рейсинг 240 РС, която отива първо в Радо Петков, а после във Валери Великов.