Преди доста години ми попадна тази интересна фотография, за която се носи слух, че е била направена в България в края на 60-те или 70-те години на миналия век, а е и солиден аргумент за привържениците на втората теория, стига тя наистина да е заснета по нашите земи. Проблемът е, че на нея се вижда доста ранна машина (плюс сравнително нов за онези години модел на Мерцедес) , а 90 % от нашите са били версия II- без визьор на челната броня. Има само една съхранена снимка на българска Пантера с такъв визьор.
Бенц в цвят Кйонигстблау боя номер 903 /с какъвто същия цвят аз имах допреди 2-3 десетилетия 2 броя разл купета с 2 врати- 1969 250це в114 и 1978 280ц с123, видимо е седан боди от така нар. Табакера модел в115 /в114 е с дълга задна броня, този е с къса/ и дебютира с тази му седан каросерия в 1968 год.
Следователно, съдейки по бития му и изоставен вид на Бенца, снимката трябва да е поне от сколо края на 70-те или нач на 80-ге год. правена.
Абсурд е тази снимка да е правена в Бг, поне не по време на Соца, понеже по онова време този Бенц у нас би бил оправен и в движение, даже и да е бил ударен или отн. бързо нагнил.
Просто цената му у нас на старо по време на соца би била прекалено скъпа, за да се хвърри така да стои.
А и освен това, поне до 1989 год. ако такава цяла Пантера у нас седеше точно така лесно достъпна за оглед и снимки, със сигурност щяха да са и изплували още снимки в пространството, най-вероятно черно-бели, а не цветни.
И като стана въпрос за бенцове ,ето 3 интересни снимки.
На първата въпреки рекламния надпис- М-Б на покрива, всъщност се вижда сградата на Общинския гараж в Пловдив по Царско време, където са се държали и ремонтирали автобусите на общинската фирма, обслужващи градските и извънградски линии на Пловдив и региона.
Вероятно снимката датира от края на 30-те години.
От 10 години по рано, от 1929 год някъде, датират тия две рекламни снимки, на дейността на новоосформиното от един евреин- Леон Арие, дружество за внос на Бенц коли у нас.
Централата е бира в София, на ул. Искър, и както се вижда, е построена за целта нова 2 етажна голяма сграда, като долния етаж отпред е шоурум, а отзад сервиз, а втория етаж е за административни помещения.
На втората снимка се вижда плакатче-реклама за дейността на това на това Бенц дружество, както и се указва, и че на същия адрес на ул. Искър 22 се продават и освен свещи електрочасти Бош, гуми на фирмата Бакиш, който собственик също е бил евреин.
Интересен факт е, че известната по Соца главна редакторка на списание- Жената днес, която в края на 80-те години става яростна опозиционерка на Живковия режим и членка на комитета за защита на град Русе /за което пък бай Тошо сваля от разни високи длъжност в партията мъжа и- Станко Тодоров/ , а пък по време на войната е членка на съпротивата и диверсантка, еврейката Соня Бакиш, всъщност е от това богаташко семейство, и е дъщеря на този производител на гуми.