Да, точно така, тук виждащата се за тогава авангардна втора сграда отдясно /строена някъде средата на 60-те години, предполагам/, е тяхното ново за тогава посолство.
Адреса май бе- улица Съборна номер 1, или нещо подобно.
На партера на ъгловата сграда до него пък бе една известна сладкарница.
А по-вдясно на посолството се падаше известния бар- Астория, където чужди дипломати, разни наши интелектуални, и най-вече нашенски черноборсаджии, частници, и прочее соц. тарикати, обичаха да ходят да пият коняци и ликйори.
Сега в тази сграда на амер. посолство е института за исп. език- Сервантес.
Витрините които се виждат на нея, винаги бяха пълни с плакати, книги, и разни предмети, демонстриращи амер. бит, култура, и техника, и минаващите хора се спираха отпред на улицата, да ги разглеждат.
Тези именно витрини с амер. неща на тях, са и причината видимо на снимката да има толкова отн. голяма навалица хора, мотащи се отпред пред сградата на посолството.
От тия дето зяпат и четат изнесеното на витрините имаше и опитни и редовни зяпачи, и особено опитните/предпазливите от тях, гледаха да гледат така, уж леко в движение, разхождайки се или много бавно, или там с някакви уж случайни хвърляния но погледи, да не излезе, че зяпат с благоговение, пропагандата на гнилия запад. ))
Аз още от дете, от някъде края на 70-те години, та чак до влизането ми в казармата в 1988 год, почти всеки ден минавах оттам, да видя какви нови неща има изнесени като снимки и инфо на витрините, а и да разгледам и какви американски, или чужди марки коли има паркирани отпред.
Фронтално пък в дъното на снимката пък се вижда градинката на Народния театър.
Интересното на посолството бе и друго, че зад тия неговите витрини, директно на нивото на улицата, имаше библиотека с амер. периодика, вкл. и автомобилни списания и разни книги, в която американците от посолството охотно пускаха желаещи.
Но малко граждани се престрашаваха да влезнат там да си четат романчета в оригинал, вестник Ню Йорк Таймс, научни издания като- Сайнтифик Американ, или автосписания като- Кар и Драйвър, по причини сходни и с нежеланието много да се задържат хората пред витрините, понеже от ДС постоянно наблюдаваха и снимаха входа на посолството.
За голяма част от осмелилите се да влязат в посолството, дори и само до библиотеката, най-меко казано имаше някои осезаеми последици, до 1 месец след гостуването.
Тогава най-късно, ги привикваха разните там компетентни държ. органи, влезлите на амр. територия случайни граждани, да обясняват какво правят вътре, дори и само в библиотеката.