Наблюдаването на дипломатите е ясно, ама си е, поне за мен, леко смехотворно толкоз да се акцентира на главния вход, и особено пък на библиотеката до него, предвид че американските разузнавачи ще си правят очакваемо, срещите и явките където и да е другаде, ама не точно отпред, или някъде съвсем близо до входа.
Аз иначе реших да вляза в библиотеката в есента на 1982 год, записах се с ученическия ми бележник, и си взех за в къщи за четене, месечни броеве на Попюлър Механикс, и Сайънтифик Американ.
Не успях да ги върна списанията въобще, и още са в мен в архива ми, понеже 2-3 седмици по-късно, шефа на баща ми /баща ми беше служител на Стопанска милиция/, който беше някакъв полковник, директор на цялата служба Стопанска милиция в ДНМ, го извикал да го пита, какво правил сина му там да се върти около посолството и да влиза вътре.
Съответно, бащата ми се скара яко после /нормално, притесняваше се за работата си, или пък аз да не вляза трайно в полезрението на ДС, още от дете/, какъв съм бил чуждопоклонник, точно тази дума използва )) /, и ми забрани да ходя там.
Аз разбира се, продължих да ходя да гледам витрините, но вече не и вътре да влизам.
Престраших се да вляза отново в библиотеката чак след казармата ми, и след 1990 год, като тя се премести на ул. Денкоглу, срещи бившия офис вече в нач. на 90-те, на Футболния съюз.
Тогава обаче, покрай повторното ми записване в Либрарито, пропуснаха да търсят от мен тези 2 списания.
Люси, къде видя Бенц 124-ка по снимките.
Пардон, прав си.
Ами, обърках го с бялото Волво 740/760, дето се вижда по-назад странично снимано.