Автор Тема: В памет на героя, летец-изтребител Димитър Списаревски (1916-1943)  (Прочетена 9233 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 24, 2013, 08:32:04
Отговор #30

Неактивен Teodor

  • Публикации: 1005
Само дребна корекция: не идват само нощем, напротив, повечето пъти идват денем. Американската авиация извършва повечето нападения и те са дневни. Британците са тези, които идват нощем. Те правят, ако не греша, основно 2 големи нощни атаки. Дори по-лоши от американските, защото масово използват запалителни бомби.
    За съжаление, не ги е било страх от нашата авиация. А и как да ги е, когато са били със смазващо числено превъзходство. Иначе вероятно всеки от чуждите летци е прекарвал минутите над България със свито сърце, особено след като се разчува подвигът на капитан Списаревски. Но планирането дали да се идва денем или нощем, както и въобще дали да се идва, би зависело от загубите. При висок процент загуби при всеки полет, те нямаше да идват - както се случва при злополучната операция "Приливна вълна", след която доста време не се появяват отново, докато не се сдобиват с изтребители за охрана. Но загубите над България са доста нищожен процент /то и Луфтвафе не успява да постигне кой зне колко много, срещу огромните сили на противника/, даже само част от процента, затова те идват посред бял ден, атакуват и си заминават, противодейсвието не успява да спре или разстрои плановете им.
    Паметник на загиналите в бомбардировките има. Намира се в градинката до Народното събрание, поставен е още преди години. Също така, има още един смесен, забравих до кое село беше - паметник и на американския екипаж, загинал със свалена летяща крепост, и на българското селско семейство, което се криело под някакво дърво, върху което пък за "късмет" се стоварила горящата машина! Колкото до прословутия паметник на американските летци, един приятел доста интересуваше от въпроса и според него най-вероятно паметникът е на територията на посолството, където те имат право да сложат каквото си искат. Не е вътре в оградата, но според него това си е част от американския парцел. Ако наистина е така, тяхно си е, да си правят. Но все пак участието на българи, на български почетен караул и т.н. в откриването беше крайно недопустимо!
« Последна редакция: Януари 24, 2013, 08:35:07 от Teodor »

Януари 24, 2013, 13:01:43
Отговор #31

Неактивен Котков

  • Публикации: 660
Аз за британците имах предвид.Не е зад оградата,паметника стои в градинката до тротоара,който има път натам може да го види.А това дали парцела е американски,турски,френски или какъвто и да било НЕ им дава право да правят такива неща,все пак това е България (въпреки,че това сдание бе вдигнато с подкрепата на българи),нека си спомним,че една от улиците до посолството до 2001 се казваше "Капитан Димитър Списаревски",а сега е "Димитър Търкаланов".
« Последна редакция: Януари 24, 2013, 13:05:46 от Котков »
They call me Polski Fiat 125p 1975r

Януари 24, 2013, 13:15:12
Отговор #32

Неактивен Teodor

  • Публикации: 1005
Ако е истина, че цялото е техен парцел, наистина имат право да вършат каквото си искат. то е американска земя, един вид.
   За улицата там не бях чувал. Улица на негово име има от десетина години в кв. Дружба, доста голяма, там беше поставена и паметна плоча на героя. /а за нула време какво стана около плочата.... контейнери, преливащи от боклук, камари смет по тротоара... родна картинка, истинска демонстрация на почит и признателност!!/. Там има улица и на името на Неделчо Бончев, също и за него има паметна плоча с барелеф, че даже и голямо истинко витло, наполовина закопано в земята. Преди години поставихме точно същото такова витло и на лобното място на Списаревски край Пасарел. Изчезна точно за... примерно 3 дни? Също както и релефният портрет, правен още през 1944, от гроба на Списаревски, изчезна преди 2-3 години. Въобще, като гледам как се поругават паметниците на нашите герои, въобще не мога да стигна до там, че да се развълнувам за разни чужди.
« Последна редакция: Януари 24, 2013, 13:16:53 от Teodor »

Януари 24, 2013, 17:02:04
Отговор #33

Неактивен Котков

  • Публикации: 660
Уличката е сравнително малка,булеварда в Дружба явно са го прекръстили точно след като промениха името на улицата в Лозенец.
Въобще, като гледам как се поругават паметниците на нашите герои, въобще не мога да стигна до там, че да се развълнувам за разни чужди.

И това е горчива истина,какви снимки има по нета и то на български младежи,ако са други да ти е ясно,ама това не мога да го разбера.
They call me Polski Fiat 125p 1975r

Юли 19, 2013, 13:10:13
Отговор #34

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 2636
Граждани на Добрич поднесоха цветя на паметната плоча на кап. Димитър Списаревски
http://focus-news.net/?id=n1807764

Граждани на Добрич поднесоха цветя на паметната плоча на кап. Димитър Списаревски по повод 97 години от рождението му, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. В честването се включиха краеведи, представители на различни институции в града, също Духовият оркестър на Добрич с диригент Стоян Монов. Според историческите сведения легендарният боен пилот Димитър Списаревски е роден в добруджанския град. Местните хора пазят спомена за него и подвига му. Българският летец изтребител загива на 27 години през декември 1943 година при изпълнение на боен полет. Има улица в Добрич на негово име. Поставена е паметна плоча, близо до площад „Демокрация”.
Жител на Добрич обаче е намерил начин да увековечи подвига на бойния летец, изработвайки макет на Месершмит Ме-109G-2, модел изтребител, на който е летял Списаревски. Проучванията и направата са отнели на Йордан Колчев цели седем години. Самият той обича историята, а в свободното си време изработва реплики на исторически артефакти. Той е бил вдъхновен от написаното за Списаревски от добруджанеца Любен Овчаров, защото запазените сведения за българския герой са доста оскъдни. Диорамата е в мащаб 1:32, умален макет на реално съществуващ изтребител. За момента тя е лично притежание. Посланието, което Йордан Колчев отправя чрез нея към всички добруджанци и българи е: „На ден като днешния ние честваме един наистина юначен българин и един от най-славните герои на град Добрич. Ние сме невероятни късметлии, че такъв човек се е родил в Добрич, живял е в този град и е загинал в името на България и няма съмнение, той е бил един истински патриот”.
Йордан Колчев посочи, че в ден като днешния представянето на макета не е най-важното, защото по-ценно е добричани и всички българи да знаят за кап. Димитър Списаревски, за живота и делото му, „колко е обичал България, колко е бил всеотдаен, не е пестял от своите средства, и труд, и умения, бил е готов да се жертва и се е пожертвал”.

Декември 19, 2013, 18:41:05
Отговор #35

Неактивен fulcrum

  • Публикации: 3700
  • Уреда показва , пробната лампа доказва.
    • РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
Утре 20. 12 . се навършва кръгла годишнина - 70 години от безпримерния подвиг на героя!

Да си спомним за него!
РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
www.facebook.com/retrosmolyan
VW Golf 2 GT 1990
Skoda S 130 GL/A  1987

Декември 20, 2013, 12:17:16
Отговор #36

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 2636



Декември 20, 2016, 23:56:50
Отговор #37

Неактивен Котков

  • Публикации: 660
Нека не забравяме днешния ден.

https://www.vbox7.com/play:6a8f44aa
They call me Polski Fiat 125p 1975r

Декември 21, 2016, 00:09:41
Отговор #38

Неактивен Gregor Samsa

  • Публикации: 126
    • Vintage Goggles

Декември 21, 2016, 14:02:42
Отговор #39

Неактивен Teodor

  • Публикации: 1005
По сведения на очевидци, самолетът на Списаревски пада към земята общо взето цял, но при удара в хълма над местността Стражарски дол, се разпада на части. Двигателят се търкаля няколко десетки метра, докато накрая спира в малката рекичка на дъното на дола. Уникалното е, че се появи снимка от този момент!
    Историята не свършва дотук. В Музея на авиацията има няколко "пети" от лагери от този мотор, както и една ръждясала риза, цилиндър. Малко след катастрофата, предприемчиви местни жители катурват двигателя от рекичката на волска каруца и си го отнасят вкъщи. През следващите години е разглобен, от част от метала са наравили сечива, част е пратен за скрап. Първоначално отказват да дават каквото и да било, но в крайна сметка дават каквото е останало - черупките от лагерите - на техен съселянин, който вече работи в гражданската авиация. Години по-късно дават и цилиндъра. И така, снимката, от някой от пенсионерските вестници.



« Последна редакция: Декември 21, 2016, 14:05:26 от dido1903 »