Въздушният бой на 20.XII.1943 г.:
На 20 декември 1943 г., групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител"), от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица"), от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.
Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва
36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2, вдигайки се от летище Божурище, има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва
да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и да могат да нанесат болезнени загуби на нашественика, като свалят няколко негови самолета.
Основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Този цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“, преди да достигнат града. Това е
първият му боен полет, за който той се готви отдавна.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.
Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен.
Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант споделя:
„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга, се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб, ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:
"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:
„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
В този бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно
моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
След 1944 г., по време на комунистическото управление в България, независимо от официалната антиамериканска пропаганда, името на капитан Димитър Списаревски и неговият подвиг се споменава само в ограничен кръг специализирани публикации.
Така, както не се споменава и името на другия герой, неговия чичо, Димитър Списаревски – достоен български офицер и поет, престъпно съсечен като парламентьор при сърбите в самия край на Междусъюзническата война при Злетовската река, след като протестира за спазване на военната чест от бившите съюзници срещу хулите и ругатните им към България.
След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано. Издадени са множество книги, брошури, статии.
В София недалеч от международното летище на името на героя е наречен булевард и наблизо му е издигнат паметник.
Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча.
До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя.
Улица на негово име е кръстена и в родния му град Добрич и признателните българи му поставят още една паметна проча.
В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ също е поставена паметна плоча с барелеф на капитан Списаревски.
На 19 юли 2012 г. е поставена паметна плоча и на фасадата на дома, в който живее Димитър Списаревски от 1932 г. до гибелта си в 1943 г., на ул. „Хан Аспарух“ 57 в София. Паметната плоча е официално открита с военни почести на 20 декември 2012 г., в деня на подвига му в защита на София.
Неговото име носи Клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски”.
Ежегодно признателното гражданство и българското войнство го почита с чествания в цялата страна, а в София се провeжда възпоменателно факелно шествие "Списаревски марш".
Посветена му е и песен - "Балада за Списаревски", написана от Светла и Иван Илиеви.
През 2009 година младата добричка писателка Кремена Желязкова издаде книгата "Наричаха го Спаич", посветена на героя.
Още:
- Бомбардировки над България през ВСВ -http://bg.wikipedia.org/wiki/Бомбардировки_на_България
- Снимки -
http://www.lostbulgaria.com/?s=списаревски
https://www.facebook.com/pg/%D0%97%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-151982138172667/posts/