Автор Тема: В памет на героя, летец-изтребител Димитър Списаревски (1916-1943)  (Прочетена 24546 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Декември 30, 2018, 18:10:43
Отговор #60

Неактивен bomber

  • Публикации: 4490
  • Vauxhall Chevette Estate 1983; Ford Scorpio Mk 1
Everyone can buy a new car...
Real man keeps old ones running!

Януари 06, 2019, 13:57:21
Отговор #61

Неактивен bomber

  • Публикации: 4490
  • Vauxhall Chevette Estate 1983; Ford Scorpio Mk 1


Въздушният бой на 20.XII.1943 г.:

На 20 декември 1943 г., групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител"), от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица"), от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.
 Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:
"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2, вдигайки се от летище Божурище, има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и да могат да нанесат болезнени загуби на нашественика, като свалят няколко негови самолета.
Основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Този цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

   Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“, преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.
 Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.
   Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

   Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен.
 Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант споделя:
 „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга, се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб, ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"
 Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:
 "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
   Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:
 „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
В този бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.

   Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
   Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

   След 1944 г., по време на комунистическото управление в България, независимо от официалната антиамериканска пропаганда, името на капитан Димитър Списаревски и неговият подвиг  се споменава само в ограничен кръг специализирани публикации.
 Така, както не се споменава и името на другия герой, неговия чичо, Димитър Списаревски – достоен български офицер и поет, престъпно съсечен като парламентьор при сърбите в самия край на Междусъюзническата война при Злетовската река, след като протестира за спазване на военната чест от  бившите съюзници срещу хулите и ругатните им към България.

  След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано. Издадени са множество книги, брошури, статии.
 В София недалеч от международното летище на името на героя е наречен булевард и наблизо му е издигнат паметник.
  Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча.
 До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя.
  Улица на негово име е кръстена и в родния му град Добрич и признателните българи му поставят още една паметна проча.
  В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ също е поставена паметна плоча с барелеф на капитан Списаревски.
  На 19 юли 2012 г. е поставена паметна плоча и на фасадата на дома, в който живее Димитър Списаревски от 1932 г. до гибелта си в 1943 г., на ул. „Хан Аспарух“ 57 в София. Паметната плоча е официално открита с военни почести на 20 декември 2012 г., в деня на подвига му в защита на София.
 Неговото име носи Клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски”.
  Ежегодно признателното гражданство и българското войнство го почита с чествания в цялата страна, а в София се провeжда възпоменателно факелно шествие "Списаревски марш".
  Посветена му е и песен - "Балада за Списаревски", написана от Светла и Иван Илиеви.
  През 2009 година младата добричка писателка Кремена Желязкова издаде книгата "Наричаха го Спаич", посветена на героя.

Още:
- Бомбардировки над България през ВСВ -http://bg.wikipedia.org/wiki/Бомбардировки_на_България
- Снимки - http://www.lostbulgaria.com/?s=списаревски

https://www.facebook.com/pg/%D0%97%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-151982138172667/posts/
« Последна редакция: Януари 06, 2019, 14:41:10 от bomber »
Everyone can buy a new car...
Real man keeps old ones running!

Януари 06, 2019, 14:51:40
Отговор #62

Неактивен bomber

  • Публикации: 4490
  • Vauxhall Chevette Estate 1983; Ford Scorpio Mk 1


Devoaten.

Сега:

Everyone can buy a new car...
Real man keeps old ones running!

Април 06, 2019, 05:55:19
Отговор #63

Неактивен bomber

  • Публикации: 4490
  • Vauxhall Chevette Estate 1983; Ford Scorpio Mk 1
София след бомбандировките:













Everyone can buy a new car...
Real man keeps old ones running!

Юли 28, 2019, 23:36:18
Отговор #64

Неактивен bomber

  • Публикации: 4490
  • Vauxhall Chevette Estate 1983; Ford Scorpio Mk 1
Известна представа за самолета дава това видео:

Everyone can buy a new car...
Real man keeps old ones running!

Юли 29, 2019, 04:45:58
Отговор #65

Неактивен Bogi

  • Публикации: 742
  • Роден в Дупница, тираджия в Америка понастоящем.
    • Bogi Maramski's garage
объркал си темата на форума
немец мръсен, бандит магистрален ...

Август 05, 2019, 22:22:03
Отговор #66

Неактивен bomber

  • Публикации: 4490
  • Vauxhall Chevette Estate 1983; Ford Scorpio Mk 1
Не.Освен личността, е нужно да се придобие и представа за времето, в което е живяла, за да разберем начинът на мислене по онова време.

Тук е с капитан Марин Петров(вдясно).

Ако не греша, в Месершмит за първи път е внедрен турбокомпресор.

Everyone can buy a new car...
Real man keeps old ones running!

Август 05, 2019, 23:26:04
Отговор #67

Неактивен fokke

  • Публикации: 1063
    • fokkerc.com
Въобще не грешиш, компресора е механичен за принудително впръскване на WM или водометановлова смес в цилиндрите за големи височини бедни на кислород! Системата се ползва и от FW самолетите при Юмо двигателите  на FW 190 D версиите и при  Ta 152 модификациите.

Интересен случай съм чел спомени на наш боен пилиот на Месер, при получаване на новите руски Як9 в България след войната са били придружавани от руски персонал техници и висши военни, които при посещение на Божурище са разглеждали Месершит Густав  и са попитали за "охлюва" от едната страна на двигателя, наш техник е пояснил че това е въздухозаборник за компресора за принудително впръскване на горивото в цилиндрите , а те му се изсмяли и му пояснили , че такава система  още не била измислена............... та така за братушките

Август 06, 2019, 14:13:14
Отговор #68

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
Въобще не грешиш, компресора е механичен за принудително впръскване на WM или водометановлова смес в цилиндрите за големи височини бедни на кислород! Системата се ползва и от FW самолетите при Юмо двигателите  на FW 190 D версиите и при  Ta 152 модификациите.

Така описани нещата в най-горните 2-3 реда, стават малко омешани и неточни.
Затова може да уточним, че става въпрос за отделни системи и компоненти.
А именно, че при моторите ДБ 605-610 и вариациите им, механичния компресор за свръхналягане на влизащия въздуха е конвенционален  /нищо особено тук, дори при автомобили са слагани подобни компресори много по-рано от ВСВ/, и е съвсем отделен агрегат от двете отделни инжекционни системи.

Пиша две отделни системи, понеже стандартното тук механично впръскване на високооктанов бензин /впръскването на бензин също е пионеризирано тук от Даимлер, още в средата на 30-те години/, е допълнено в дадени версии след 1944 година, и от система за пръскане или на метанол-вода, или Ди-азотен оксид /нитро/.
Обаче задвижването на тия инжекционни системи, не става с компресор, а с обикновени помпи /за голямо налягане в случая на пръскането на горивото, пръскащо бензина до 90 бара/.
Така че, поне в случая на тия мотори, няма никакви компресори, които да пръскат метан, нитро, или каквото и да е...
Механичните им инжекторни помпи при тия мотори са от бутален тип, та няма как да ги наречем- компресор.

Конкретния въздушен компресор, който нагнетява въздуха на тия инверсивно-Ве разположени 12 цил мотори, е закрепен отпред на коляновия им вал, и е от така нар. центрифугален тип.
Да, има тук има нововъведение от производителя Даимлер, и то касае въвеждането на барометрично контролиран амбриаж за зацепването му на компресора, който позволява авт. му включване при качване във височини /съотв. с разреден въздух/.
Повече подробности за тия Даимлер двигатели, има тук, в стандартната по принцип Вики-статия.

https://en.wikipedia.org/wiki/Daimler-Benz_DB_605

Спомените на нашия авиатор в тази цитирана част, не бих ги приел за особено меродавни или технически грамотни.
Братушките може да са забелязали системите и за впръскване на гориво, и за разпръскване на метан-нитро при версиите след 1944 год на Ме-109, ама па чак толкова видимо да са се чудили...

Да не забравяме, предвид тогава на доброто руско техническо разузнаване, а и предвид на откритите хвалби на концерна Даимлер по отн. на въвеждането на инжекциона при самолетни мотори в средата на 30-те, че поне няколко години преди началото на войната, летците и механиците в авиационните училища на СССР, са били изучавали устройството на Ме109, и са били запознати поне с това, че конкретния самолет има инжекционна система за гориво. 
Тая система не е и абсолютна тотална новост като новина тогава.
При сребърните стрели болиди, а и в серийния дизелов Бенц 260д, Даимлер въвеждат инжекциона и там, пак в средата на 30-те години.

На фона на разните други иновации по тоя 12 цил. мотор на Ме109, не звучи рационално, все пак инженери и летци, ако ще да са не руснаци, а монголци, да се пулят невидели на горивния инжекцион, или па на някаква диспенсваща дообогатителна система.
« Последна редакция: Август 06, 2019, 14:49:17 от USfan »

Август 06, 2019, 16:42:55
Отговор #69

Неактивен fulcrum

  • Публикации: 3764
  • Уреда показва , пробната лампа доказва.
    • РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
Въздушните на Негово величество войски поръчват ИМЕННО модификацията G6/U2 с височинен компресор заради вероятния
и малко по късно реален противник -  USAAF и RAF .

Летящите крепости летят на височина  , по голяма от 5000 метра. Техните мотори също са компресорни. Бомбомятането се извършва
от поне 5000м . Затова най напред за ПВО то на Третия райх е разработена тази модификация и по нататъшното и развитие .

На Източния фронт Германия  не е използувала тази модификация. Просто не е била нужна и на нея поради причината

 че въздушните  битки не са се водили на големи височини.

На Източния фронт всичко се е случвало  на реални 2 - 2500 метра
Всичко се е виждало с просто око!

Затова и руснаците се учудват на тази височинна модификация. Не че на Източния фронт не са участвали и са се
сражавали самолети с механични и турбокомпресори и от двете страни . И Ла 5 ФН , и FW 190 A 6,7,8 и доста други.

Просто на СССР не е бил необходим такъв самолет за ПВО , на тях им са били нужни най много Ил 2 :D
« Последна редакция: Август 06, 2019, 16:51:38 от fulcrum »
РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
www.facebook.com/retrosmolyan
VW Golf 2 GT 1990
Skoda S 130 GL/A  1987