Да, във външния вид е истината за музеен екземпляр или за екземпляр до площада. Но във никакъв случай във външния вид не е най трудното. Най трудното е да направиш един рядък и разсипан автомобил да тръгне почти наравно със съвременните. И ако като вървеж трудно се постига,при положение, че се гони оригиналност, като надеждност в карането е абсолютно постижимо. Тенекеджийската работа е много трудоемка, автомонтьорската също, отделно при нея трябва да се работи с акъл.
При външния вид основната работа е бояджийската и затова трябва да бъде направена най професионално. Но една ретро кола като тръгне да се кара постоянно по ретро мероприятия където е необходимо движение и за кеф, това каране на първата не, но на втората или третата година вече е дало отражение на външния вид. Видял съм не една и две перфектно изначално боядисани коли с напукан кит или надраскани, след известен период време на каране.
Това е положението, ако искаш да имаш перфектна кола и да впечатляваш публиката няма да я караш или ще я караш символично. За други, като мен например, удоволствието основно е в карането и в това като се разминаваш с коли или като те изпреварват,да се обръщат и да ти правят знака "йес".Това каране няма как да не повлияе след определено време на външния вид,пълно щастие няма никъде.