Еххххееееехххх
Браво Ники !!!!
Радвам се , че сбъдна първи в България моя идея от преди 15 години!!!!
Едва ли има класика с такова запалване и формиране на искрата . Налепих схемата , лудница е!
Кире, с комутатора и нискоомната ФВ бобина нещата са 6+ и на пътя! Но има и вариант 2 ...не по-малко интересен и пак весокоенергиен! На снимката по-долу.
Дюселор с индуктивност 11.7 милихенри на 2.2 ома на първичната. Директно ако се върже има вариант да се "сготви", но с малко "повдигнато" съпротивление на първичната нещата са 6+.
Летс до дъ маф ...както се казва.
Енергията на искрата е
Е = 0.5хLxIxI ...
т.е. 1/2 произведението на индуктивността на първичната намотка на бобината и тока през първичната на квадрат.
Стоковата ми бобина - "син" Бош е 8 милихенри на 3.2 ома. И кво дава ... в най-добрия случай, при мен идват 13.7 волта от динамото и на тези 3.2 ома тока е 4.3 ампера. Откъдето Е = 0.5x8x4.3x4.3 = 74 милиджаула.
С Дюселорчето (ъпнато на 2.7 ома) на същото напрежине от 13.7 волта токът вече е 5 ампера и енергията е Е = 0.5x11.7x5x5 = 146 милиджаула!!!! Хич да не е гоним 2но увеличение на енергията. При по-голяма индуктивност времето за пълен чардж на бобината е малко по-голямо, но даже и да не успеем да заредим на мах ... реалното увелечение на енергията на средни обороти пак е над 50%! Тава, че зареждаме малко по-продължително, има и положителен ефект и донякъде пази бобината от "сготвяне". По-лошият вариант е да се "напълни" бързо бонита и когато при една чисто класическа система не управляваме/адаптираме времето на заряд във функиця на оботите ... да продължим да "пълним" и ... да се опитаме да я "сготвим" бобината
.
Между другото, докъм средни обороти, енергията с Дюселора е същата като при нискоомна/"високоенергийна" бобина с комутатор, щото там тока е по-голям (някъде на 7А ампера "реже" комутатора), но пък индуктивността е доста по-малка - типично около 4-6 милихенри. За такава бобина на едни 5.5 милихенри E = 0.5x5.5x7x7 = 135 милиджаула, т.е. приблизетлно същата енергия като при моя вариант с Дюселора. Комутатора управлява по-ефективено времето за заряд/разряд на бобината във високите и там основно се печели ... но няма нищо идеялно - това в известна степен е за сметка на намалената проължителност на искрата
.
В крайна сметка покарах около 30 километра ... чукчето е малко под 0.4 десети (това дава около 60/40 заряд/разряд на бобината) и бобината няма грам идея да грее - държи "здрава телесна" температура от 36 грауса
, колкото е и кожуха на турбината за охлажането. Пуснахме един бърз осцилоскоп - и там нещата изглеждат 6+. Така, че и при чисто класически вариант пак може нещо по-здравичко откъм искра.