Ех... еми и ние се занимаваме от доста време с коли, но да ти кажа, колкото повече се занимавам, толкова повече неща откривам.Знам и колко е трудно, да се пречупиш и да промениш стил на работа, използвани материали и така нататък.
Но и при мен се явяват разни хора, които казват-слушай, глупости правиш.Да, това е доста дразнещо.Изкърпил си нещо, намазал си го и му се кефиш колко по добре изглежда, направо като за изложба... и идва един и ти вика-абе, кви са тея идиотски заварки?Не се прави така... после идва друг и ти казва-това което си намазал е пълен боклук.Идва трети, критикува за трето....
Е да, почва да става тъпо.А има и хора, дето викат, евалаааа, супер е, ти си го направил вечно.И кой е прав в случая?Ами много е просто-тоя за заварките е професионален заварчик, прави коли, прави конструкции.Поглеждаш му работата и става ясно че той е на друго ниво.Тоя дето оплюва мазилата, пък има 4 коли които ползва нон стоп за работа, навъртат стотици хиляди на година... за него хубавия вид на прясно намазаното не е от значение.
А тези които викат супер е, само карат и най много музиката сами да си направят.
Ето така става ясно, че неприятно звучащите критики, всъщност са стойностни и не трябва да се подминават.Помисли, защото и ние сме минали през тези етапи и знаем за какво става дума.Съвети се дават на хора, които имат хъс и желание за работа.А що се отнася до ползваните материали, честно казано, дали ще намажеш боди 930 или ще е скъп и хубав синтетичен шагрен, работата е една и съща, даже да пръснеш шагрена с компресора е по лесно от това да мажеш бодито с четката.И изглежда и по красиво в интерес на истината.И издържа много по дълго време-така се оправдава труд и инвестиции.
Когато реших да си правя вектрата, разглобих всичко, изчистих ръждата с телената четка, намазах ги с преобразувател, закърпихме изгнилото, после алкиден грунд и една черна боя.Много хора казаха ехаааа, стана вечна.Но имаше и такива, дето казаха-браво бе, толкова труд и накрая нищо не направи, намазал си лайна, това ще ръждяса отново много бързо.И аз като теб, казах-абе я си гледайте работата, това тука е яката работа.Познай обаче кой се оказа прав.Сега почнаха да се показват ръждичките отново.А като се сетя какъв труд беше това...
Затова ладата сега се прави и като чуя критика, осмислям я и се връщам стъпка назаде да поправя.Един колега е формулирал това в подписа си-който не слуша съвети, е обречен да слуша критики.