Абе, кой е надут и кисел не е от значение.
Машините са важни!
Е да, ама машините в случая минават през хората...
Пук и е..ал съм му машините, като в случая не иска да ги показва.
Или поне конкретно не иска Зета да показва...
Иначе веднага давам пример, да не съм голословен.
Съвсем наскоро този уж хай-енда, обаче се хвалил несъразмерно на един мой близък приятел, работещ в компютерния бизнес, който е един от собствениците на франчайзинга на САП за БГ.
Имал бил над 70 коли онзи, казал важно на моя човек, хехех...
Въобще уж пич, котари ви вас феновете с италианските коли, ама като види някой як баровец, и почва да се мъчи да се приравнява и той по атовете.
Малко се отклонихме , ама... е това ме дразни сред повечето уж колекционери в БГ.
Мазнят се нагоре по веригата, като някъв казармен старшина.
А като видят плебса по Ал. Невски, сакън да не се омешат, и да не хванат някоя въшка случайно от нас или от някой.
Иначе, споменатия тип с италианките и с Зета Датсун, има реално, поне за мен, само 10-12 хубави коли.
И то не бих казал някакви мегаскъпи, ако това е есенцията на хвалбата му, покрай напъването му да се самохвали, с този отн импозантен за БГ брой коли...
А другите 50-60 броя, ако въобще ги има, са примерно, голи, гнили, неработещи каросерии.
Или нещо такова.
Но в никакъв случая здрави, работещи, или пък особено интересни коли.
Та такива работи...
В случая не че търся махна, ама просто уточнявам нещо, което ми направило не само 1 път, а няколко пъти в течение на годините, лошо впечатление.
Иначе болшинството собственици и ценители на италински коли в БГ, за мен са много точни пичове.
Ами, няма как да харесаш Долче Витата, и да си калпав човек.
Освен в някой подобен на гореописания случай, който е по-скоро изключение на правилото.
Иначе по темата, да, все още съм съкър по стари Зетки...
Всущност то тая мания ми дойде, като в началото на 90-те работих в един сервиз в Германия, специализиран в ремонти и продажби на Триумфи и Хийлита.
И тогава собственика на сервиза, ми споменаваше много пъти иначе известната истина, че като пускат първия Зет японците в продажба през 1970 година, това буквално занулило продажбите на 3 литровите биг Хийлита.
И изведнъж се появила кола, която хем била малко по-бърза, а и хем и на половин цена, от дотогавашната мачо двуместна икона- Прасето.
А с пускането на тарга версиите през 1979, реално Датсун почва да прави такива продажби, че изяжда и хляба на останалите 2 британски спортни фирми- Триумф и МГ.
И в мен тогава се зароди желанието аджеба да видя каква ще да е тази такава фамозна кола, която е..а майката на любимите ми дотогава Британски спортни модели.
И в резултат, ми минаха 1-2 Датсуна през ръцете, не много след това...