Ами колекционерът беше някакъв германец с Гаражно злато по Ауто мотор унд шпорт канала и обясняваше колко трудни за намиране и безбожно скъпи са примерно някакви разплетени спортни колектори за първата генерация Скайлайн май... и като цяло според него разходите за перфектна реставрация и тунинг на тия машини не можели накрая да се избият с продажната им цена. Не става дума разбира се за икони като ГТ2000, която си е екстремно рядка и беше перлата в колекцията му.
Малко оф, по темата. Ако пречи, моля да с е премести другаде тоя въпрос за рентабилността, повдигнат от Митко по горе.
Будалка донякъде журналиста тоя нермерц клеционер на ориз.
По-скоро го прави вероятно с оглед на тенденциозно хвърляне на прах в очите на данъчните.

Специално в Германия, Австрия, а и Италия, данъчните умират, особено след кризата от 2008 насам, да разследват всички продажби и придобивки на по-значимите колекционери.
И в резултат, всеки си изкарва поддръжката на колекцията на загуба, дори и да е имал успешни сделки на продаване.
В Италия особено всеки дето има над 30 годишни регистрирани коли от престижни марки на негово име, като Порше, Ягуар и т. н, го скъсвал от проверки.
Така чета поне по някои италиански ретроавтомедии. А и по немските също де.