Здравейте на всички.
Радвам се, че има толкова истински почитатели на най-традиционната, в английския смисъл на тази дума, японска спортна кола.
Поздравления за собственика на тази хубава придобивка, както и на моя добър приятел Ники Корудерлиев, за създаването и развитието на този сайт и форум.
Причината да ви пиша е, че аз от вече повече от 17 години, съм щастлив собственик на Датсун 280 ЗетХ.
И макар в последните години да го карам рядко, по половин-един ден, само по веднъж на 6-7 месеца, все още това е колата, която най си обичам от всичките по-интересни бивши и настоящи олд и янг-таймери, които съм имал.
Тук прилагам някои снимки на моя.
Той е най-стандартна възможна версия, дълга база, без тарга и без турбо.
Откакто го имам, го пазя в гараж.
Като 1-те няколко години го държах в топъл подземен гараж в блока където живея.
Но понеже сега там държа коли които карам по редовно, от известно време, Зетката пак е в гараж, но надземен, където не може да се каже, че температурата и влажността са оптимални,
но поне е на закрито.
Моделна година 1981 е, мисля това е последната моделна година с хром броните, същия като на колегата Марти.
Атмосферния мотор с почтито 150 коня е, хехех, и 5 ръчни скорости.
Докато го карах по кативно, общо взето бях много доволен от динамиката му, макар и да не беше турбо. И от разхода, за почти 3 литрова кола.
Оригинално моя е бил бял на цвят, с бордо плушен салон. аз го взех пребоядисан в графитен металик.
Изглежда, такава е била модата на цветовете, в началото на 90-те...
Аз успях да го взема моя, след дълго и безрезултатно търсене в Германия и Австрия през 1992-93 година, на негнили и запазени, но по възможност с умерена цена такива, почти случайно, от нашето бивше, тогава все още работещо, представителство на БалканКар във Виена.
Седеше им там за служебна кола.
Колата не беше много карана, като я взех, на ориг 107 или 108 хиляди км беше, с нов австрийски преглед, нови гуми, и на пръв поглед, хаха, без никакви ръжди.
Писах на пръв поглед, в някой друг пост, ще дообясня специлано за по гнилите страни на моята Зетка.
Та всъщност моята Зетка има изумителна история, вкл и приствието и в България от нова, за известно време.
Понякога, реалните прилключения на една кола, са достойни за цял роман, но за това по-късно, или в отделна тема най-добре.
Действително в Бг не са много Зетките с редови мотори, но ги има, а и някои от тях са дошли в Бг много отдавна, още през 70-те и 80-те години.
Та, в отделна някоя тема за моя, за да не спамим темата на колегата, ще споделя това което знам за наличността, до колкото е останала, от този, така да го кажем,
соц внос Зетки у нас.
Действително, варненските фенове на Зет280 са най-много още от 90-те насам.
Тука в София, общо взето, съм си сам воин на коня.
Някъде в края на 90-те, още докато карах по активно моята, се запознах с някои от тях.
Първият който ме намери по колата, беше едно момче, Борин май се казваше, което в ония години беше внесъл от Германия последователно 3 броя 280.
И трите бяха тарги, а две от тях, мисля с турбо мотори.
Относително най-калпавата и най-гнилата, беше една меден металик, която Борин даде да я карат из София, и така и изгни тя някъде, без мито, по платените паркинзи.
А Борин няколко години, това в края на 90-те, въртеше във Варна, на бил Цар Освободител, един бар, който даже го беше кръстил- The ZX Race.
Другите две коли на Борин, котио помня, и предполагам са още в добро здраве из варна, са една бяла старга покрив, която той я продаде още през 90-те. О поне до 2002-2003, той още си пазеше една меден металик, дето беше и с тарга и турбо.
Отдавна не съм се чувал с Борин, но някъде преди пак 10 години, се запознах с едно друг пич от Варна, не му помня името, тогава търгуваше той с разни строителни техники, но за съжаление беше се инвалидизирал.
Та той имаше хубави син металик атмосферен тарга 280, който сега мился е на един ваш колега в Аспарухово.
Този синия металик, по онова време беше нещо без брони, и не палеше, нямаше компютър.
Но пък беше с платено мито Зетката.
Даже обмисляхме някава замяна със стария собственик, за една моя стара американска кола, но аз се отказах, поради тогава некомпектността на Зетката.
Поради инвалидността му, той си търсеше кола автоматик, и беше харесал един мой Олдсмобил Кътлас купе.
Но така и не стигнахме тогава до замяна де.
Аз успях преди време, по телефона да се свържа със новия собственик на синия, мисля че колегата имаше електросервиз в Аспарухово, та си поговорихме с удоволствие, преди 2-3 години разни технически теми по колите.
А го видях красавеца, през 2010, на един ретропоход до Балчик.
Ама тази година, не съм я мяркал да се кара из Варна колата.
Пази ли я още собственика, синия Зет беше в отлично здраве?
По отношение поста на колегата за въстановяването на 260 зетката, да не пиша пак там.
Мисля че това е един Зет, който беше внесен още по Тошово време, тогава заради 200 % мито, само с фактура за каросерията, ама не и за двигателя.
Седеше близо до София в един двор, в село Филиповци. Беше позагнил, ама мисля беше комплектен, мотора и интериора му бяха прибрани в едина барака наблизо, на завет.
За тази кола същата ли става въпрос, че реставрирате?
Защото пред 15 примерно години, съм виждал един крайно опоскан Зет260 дъга база, да го карат едни цигани из Сливен.
Но от колата нищо не ставаше.
Била е удряна челно, и и беше присдсадена, ачик-ачик, цяла, ЦЯЛА предница с решетките и фаровете, от Жигула.
Та такива работи, с любимото ни дете на Ютака Катаяма.
Тема: Софийският Datsun 280 ZX - 1981 г. (Прочетена 41842 пъти)