Автомобили > Японски автомобили

Софийският Datsun 280 ZX - 1981 г.

(1/17) > >>

USfan:
                                            Здравейте на всички.  :)

          Радвам се, че има толкова истински почитатели на най-традиционната, в английския смисъл на тази дума, японска спортна кола.
Поздравления за собственика на тази хубава придобивка, както и на моя добър приятел Ники Корудерлиев, за създаването и развитието на този сайт и форум.
Причината да ви пиша е, че аз от вече повече от 17 години, съм щастлив собственик на Датсун 280 ЗетХ.
И макар в последните години да го карам рядко, по половин-един ден, само по веднъж на 6-7 месеца, все още това е колата, която най си обичам от всичките по-интересни бивши и настоящи олд и янг-таймери, които съм имал.
Тук прилагам някои снимки на моя.
Той е най-стандартна възможна версия, дълга база, без тарга и без турбо.

Откакто го имам, го пазя в гараж.
Като 1-те няколко години го държах в топъл подземен гараж в блока където живея.
Но понеже сега там държа коли които карам по редовно, от известно време, Зетката пак е в гараж, но надземен, където не може да се каже, че температурата и влажността са оптимални, ::)  но поне е на закрито.

Моделна година 1981 е, мисля това е последната моделна година с хром броните, същия като на колегата Марти.
Атмосферния мотор с почтито 150 коня е, хехех, и 5 ръчни скорости.
Докато го карах по кативно, общо взето бях много доволен от динамиката му, макар и да не беше турбо. И от разхода, за почти 3 литрова кола.

Оригинално моя е бил бял на цвят, с бордо плушен салон. аз го взех пребоядисан в графитен металик.
Изглежда, такава е била модата на цветовете, в началото на 90-те... ;D
Аз успях да го взема моя, след дълго и безрезултатно търсене в Германия и Австрия през 1992-93 година, на негнили и запазени, но по възможност с умерена цена такива, почти случайно, от нашето бивше, тогава все още работещо, представителство на БалканКар във Виена.
Седеше им там за служебна кола.

Колата не беше много карана, като я взех, на ориг 107 или 108 хиляди км беше, с нов австрийски преглед, нови гуми, и на пръв поглед, хаха, без никакви ръжди.
Писах на пръв поглед, в някой друг пост, ще дообясня специлано за по гнилите страни на моята Зетка. :P
Та всъщност моята Зетка има изумителна история, вкл и приствието и в България от нова, за известно време.
Понякога, реалните прилключения на една кола, са достойни за цял роман, но за това по-късно, или в отделна тема най-добре.

Действително в Бг не са много Зетките с редови мотори, но ги има, а и някои от тях са дошли в Бг много отдавна, още през 70-те и 80-те години.
Та, в отделна някоя тема за моя, за да не спамим темата на колегата, ще споделя това което знам за наличността, до колкото е останала, от този, така да го кажем,  :D соц внос Зетки у нас.

Действително, варненските фенове на Зет280 са най-много още от 90-те насам.  :)

Тука в София, общо взето, съм си сам воин на коня.
Някъде в края на 90-те, още докато карах по активно моята, се запознах с някои от тях.
Първият който ме намери по колата, беше едно момче, Борин май се казваше, което в ония години беше внесъл от Германия последователно 3 броя 280.
И трите бяха тарги, а две от тях, мисля с турбо мотори.
Относително най-калпавата и най-гнилата, беше една меден металик, която Борин даде да я карат из София, и така и изгни тя някъде, без мито, по платените паркинзи.
А Борин няколко години, това в края на 90-те, въртеше във Варна, на бил Цар Освободител, един бар, който даже го беше кръстил- The ZX Race.

Другите две коли на Борин, котио помня, и предполагам са още в добро здраве из варна, са една бяла старга покрив, която той я продаде още през 90-те. О поне до 2002-2003, той още си пазеше една меден металик, дето беше и с тарга и турбо.

Отдавна не съм се чувал с Борин, но някъде преди пак 10 години, се запознах с едно друг пич от Варна, не му помня името, тогава търгуваше той с разни строителни техники, но за съжаление беше се инвалидизирал.
Та той имаше хубави син металик атмосферен тарга 280, който сега мился е на един ваш колега в Аспарухово.
Този синия металик, по онова време беше нещо без брони, и не палеше, нямаше компютър.
Но пък беше с платено мито Зетката.
Даже обмисляхме някава замяна със стария собственик, за една моя стара американска кола, но аз се отказах, поради тогава некомпектността на Зетката.
Поради инвалидността му, той си търсеше кола автоматик, и беше харесал един мой Олдсмобил Кътлас купе.
Но така и не стигнахме тогава до замяна де. :D

Аз успях преди време, по телефона да се свържа със новия собственик на синия, мисля че колегата имаше електросервиз в Аспарухово, та си поговорихме с удоволствие, преди 2-3 години разни технически теми по колите.
А го видях красавеца, през 2010, на един ретропоход до Балчик.
Ама тази година, не съм я мяркал да се кара из Варна колата.
Пази ли я още собственика, синия Зет беше в отлично здраве? :D

По отношение поста на колегата за въстановяването на 260 зетката, да не пиша пак там.
Мисля че това е един Зет, който беше внесен още по Тошово време, тогава заради 200 % мито, само с фактура за каросерията, ама не и за двигателя.
Седеше близо до София в един двор, в село Филиповци. Беше позагнил, ама мисля беше комплектен, мотора и интериора му бяха прибрани в едина барака наблизо, на завет.
За тази кола същата ли става въпрос, че реставрирате?

Защото пред 15 примерно години, съм виждал един крайно опоскан Зет260 дъга база, да го карат едни цигани из Сливен.
Но от колата нищо не ставаше.
Била е удряна челно, и и беше присдсадена, ачик-ачик, цяла, ЦЯЛА предница с решетките и фаровете, от Жигула. O:-)
Та такива работи, с любимото ни дете на Ютака Катаяма. :)

USfan:
Открих още малко снимки на моя.
Тези дето е прашен, са скорошни, от гаража където го държа.
А сканираната статия от Автопазар я публикуваха, след като май през 2000 година беше, изкарах Датсуна на ежегодния парад на ретроклубовете на Спасов ден, и взе някаква награда, в клас под 20 години, ли каво там беше. То тогава понятието Янгтаймер още не беше влязло в масова употреба у нас.
Та за нещо друго беше наградата, ама за каква категория, не помня. :D
Иначе  статията от Радослав в Автопазар, бъка от грешки и прекспонирания, ама всичките тия неща са поукрасени от автора, не от мен. O:-)

Накратко историята на моя Зет е следната.
През 1981 или 1982 се закупуват, от Стопанско обединение Автомобилен транспорт, или СО АТ.
За нуждите на състезателния им отбор един брой Датсун Силвия, в състезателната му версия- 240 РС, и един брой уж тренировъчен, хахах, моя въпроден 280 ЗетХ.
Ето тук качвам една снимка на Силвията.
Тя в мoмента седи мисля в един сервиз в Шумен, ама е без мотор. Засега не я продават. :)

Та купуването на коли по двойки, тогава е било повсеместна практика, при по-богатите по соц. време автоклубове, обикн. са ги поръчвали така.
Примерно, едната за топсъстезателя, а другата, обикн. да я кара директора на предприятието спонсор, или шефа на състезателния отбор.

Така преди тая състезателна Силвия Автоптранспорта състезателния отбор са имали едно състезателна 911 Карера, докарана общо с една 911 СЦ тарга.
Когато за Илия Чубриков поръчват Рено 5 турбо, също пристигат 2 броя- едно рейсингово и едно гражданско.
Като и по късно като му взмат 205 турбо 16, пак идват 2 броя- гражданско и топ спек група Б.

Тези неща не ми бяха много ясни, докато, като го минавах за регистриране моя Датсун, през 2002 на Технотест, не се засекох там с бащата на нашия състезател Митко Илиев- Владо.
А моя зет трябваше да го минавам на Техностест като сглобен автомобил, защото в БГ никога е е бил регистриран, само са го карали на Проба номера.
Пък и съм го купил от държавното предприятие, с фактури за шаси и двигател.

Владо Илиев, през 70-те и 80-те е също е бил виден състезател, и навигатор.
Та той го разпозна моя от воле, по разл. задни джанти, и по други белези.
Потвърди, че преди е бил бял, ощше преди да го огледа обстойно.
Действително, по ръбовете на вратите и багажника, си седи ориг стара бяла боя.

Та Владо ми каза, че и състезателния РС и моя директорски ЗетХ, са поръчани бели, и така пристигат у нас.
Допълнително той ми обясни, че след като чупят мотора на 240 РС-а, който го е карал Радослав Петков, някъде в средта на 80-те, моя Зет го реекспортират, и го дават за каране, в представителството на Валканкар във Виена.

Владо още спомена, че от отбора на Балканкар са имали и те стар Зет модел, с който даже активно са се състезавали, в карана на 70-те, до 80 или 81 година.
После тоя Зет, катастрофира на някакво снежно рали- Руска зима ли, райд полски, и направо ударен, го продават у нас на търг.

Чудя се, този стар избангйосан отпред 260 Зет дето съм виждал в Сливен, дали не е същата кола...
Само че, това е бил, макар и пак бял, с по старата предница версията, вероятно 240 или 260 Зет.
Може би е бил 260, защото Владо Илиев помнеше, че е бил със задни седалки.
Питах го, ама как така със седалки и отзад, да се е състезавал?
И той ми отговори, че това не било изключение тогава.
Чак до началото на 80-те, в греупа Н, където са били по аматйорските коли, даже не е имало и изискване за наличие на вътрешен рол бар в колата.  :D
Та такива работи. :)

USfan:
A ето го и чистия рейсър на Радослав Петков.
Понеже той се е състезавал от регионалния си клуб Автотранспорт в Стара Загора, номера му беше- СЗ-13-13. :D
Интересно тази кола дали още седи в Шумен?
Някой има ли някакво инфо за нея?

Аз през 200-2003 някъде, се чувах по редовно с него, като го разпитвах за разни работи за моя Датсун зет.
Та Радослав тогава ми каза, че РС-а 240, както е била без ориг клапанов рейсингов мотор, са я дали още в края на 80-те, на накаъв подсервиз на Автотранспорта в Шумен.
И според него, още е била там.
Дали и това сега е така... :-\

Martillius:

--- Цитат на: USfan в Ноември 29, 2011, 11:58:43 ---A ето го и чистия рейсър на Радослав Петков.
Понеже той се е състезавал от регионалния си клуб Автотранспорт в Стара Загора, номера му беше- СЗ-13-13. :D
Интересно тази кола дали още седи в Шумен?
Някой има ли някакво инфо за нея?

Аз през 200-2003 някъде, се чувах по редовно с него, като го разпитвах за разни работи за моя Датсун зет.
Та Радослав тогава ми каза, че РС-а 240, както е била без ориг клапанов рейсингов мотор, са я дали още в края на 80-те, на накаъв подсервиз на Автотранспорта в Шумен.
И според него, още е била там.
Дали и това сега е така... :-\

--- Край на цитат ---

А на тоя на снимката номера нещо английски ми се вижда, нещо ми се губи СЗ.

fulcrum:
Британци са - Ник  Кейби и Ричард Гормли. Снимката е от 1986г , рали Златни. 2ри ли , 3 ти бяха в генералното. :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия