колега,синия nissan от 92 год откакто е в bg е мои и все още е син и мое притежание.чарвения е друг
Ха, странно.
На синия варненски доста време му се пускаха обяви.
Ама нон стоп.
Още им имам копия от тях от в списанието Автооказион и разни вестници.
Някъде през 2002 до 2006 му течаха обявите.
Продаваше го тогава както писах, един пич.
Който по онова време нещо се занимаваше, или преди това, с внос на строителна техника.
Така по не ми казваше.
Та той тоя Нисан от много време го имаше. Син с тарга, с бежав май плюш.
Той пича караше и една малко бита японка в123, ама автоматик.
Пича имаше и фактури за палтено мито за него.
Ама като гледах колата, през лятото на 2004, нямаше брони и компютър.
Той ми казваше, че като го пребоядисвал пак син, с бояджията нещо се скарали за пари, и онзи му взел броните и компютъра.
Та на мен ми го даваше без тия неща.
Това както писах, през 2004 година точно лятото.
А вече няколко години по-късно, доколкото си говорих с един пич в Аспарухово, дето там имаше май електросервиз, през 2007 или 2008, той го беше купил същия син Зет.
И му беше намерил компа и броните, и си го стягаше тогава.
После и по ралита го мярках из Варненско този синия.
Чак пък 2 броя сини Зет да има из Варна, доста невероятно.
Как да е.
Днес за съжаление си взех сбогом с моя Нисан.
Който аз пък го имам, чак от далечната 1994 година.
Размених го обратно за бившия ми Понтиак ТрансАм, който бях продал преди точно 1 година.
Ще ми липсва много любимия ми Зет.
Но пък попадна в добър стопанин, който ще си го реставрира умело, и от сърце.