Японските автомобили на USfan

[USfan]

Ха, ами по този начин, историческия кръг в течение на десетилетията на почитателки на Датсуните Зет в БГ се затваря.
Една от причините да купя точно този екземпляр в 1994 год. /не в 1993/ бе една тогавашна моя приятелка.
Тя много харесваше предишния ми следлифтов 300 турбо, а и бе голяма фенка на спортните и ретро, тогавашни мои налични коли.

Та, нея бях я водил на екскурзия във Виена и Австрия в 1993 год, и тогава тя ме врънкаше да купя един син металик 1983 пост-лифтов 280 2 плюс 2 тарга, който го мернахме паркиран в един подземен гараж в града, и който се продаваше.
За съжаление този Зет беше ударен отпред в ляво, с откъснато колело /интересно как го бяха завлекли на това паркомясто/, и нямаше как директно с нас да го вземем и да го караме, при връщането ни в БГ.

И така, точно модела 280 ЗетХ доста и влезе на тази бивша моя приятелка в полезрението, и 1 година по-късно, в 1994, като го видя този черния металик 280, и то напълно в движение /беше с нов австрийски 2 годишен Пикерл преглед, както и с нови 4 броя гуми Гудиър Игъл НЦТ2/ не спря да ме тормози, докато не го придобия.
По-късно тя и доста го покара, освен мен.
Тя бе инициаторка на доста мои, а и наши общи с нея, ретро и спортни автопридобивания /както и купувания на японски основно шосейни мотоциклети/ в периода на 90-те години.
Трябва да се разровя в архива си да видя дали имам някакви запазени снимки с мен, нея, и Датсуна, от онази пролет на 1994 год, когато бяхме във Виена и взех колата, и ако ги намеря, ще ги сканирам и постна в темата.

Така че, дама го намери и при дама сега и отиде, което е перфектен финал на цялата вече 27 годишна сага, откакто колата дойде в БГ. 

[didotooo]

Ей страхотна история , винаги имаш какво интересно да разкажеш . Съдбата си знае работата ! Дано новата собственичка има времето да покарва хубавият черен Датсун из родината ни и да го виждаме по разни ретро мероприятия .

[USfan]

Ами, всъщност с нея се оказахме отдавна приятели по фейса.
Но доколкото разбирам, заради местоживеенето и, може да го покарва и по Лазурния бряг. което пък също не е лошо.
Като бях малък и ги гледах дошлите по-заможни туристи по Златните точно с 260 и 280 Зетки, това през 70-те и 80-те години, си казвах, че това е точната кола да отидеш на море с нея, и да я караш все покрай морета. 

280-тката така и не съм я карал на Варна, но 2-3 години преди нея имам страхотни спомени от карания на 300 турбото по северното ни крайбрежие, но пък за съжаление, нито една снимка от него и морето.

[USfan]

Да, Датсуна ми липсва, чаровен звук вадеше с редовия му шестак мотор. )

За да не откривам нова тема, тук ще пиша и някои неща за актуалните ми 2 японки, които карам, както и ще качвам каквито намеря стари снимки и други спомени, и от предишните ми притежавани японски коли освен 280 ЗетХ-а, като 1987 300 ЗетХ турбото, и една ранна 90-ска Дайхатсу Фероца софттоп, която основно баща ми караше.

Но добре, че има ползвам и други японки сега, като 1999 Миатата МХ5 10-години Аниверсари Едишън, и 2001 Лексуса СЦ 430, понеже тяхното качество на изработка и надеждност е доста високо за серийни коли, а и тия двете и като конструкция, и като емоция, си ми харесват много.

Та, и Миатата си е добре, проблеми на прави никакви, но се концентрирах тия дни на Лексуса за каране и леки обслужвания.
Вчера му смених маслото в автомата пак /есента на 2021 год. го смених в сервиза в Делта Хил/ понеже ще го чака да се надяваме, отново едно щастливо и интензивно лято на карания, основно на дълъг път в провинцията и в чужбина, а и по морето, и предполагаемо основно в горещи дни.

Една от малкото забележки които бих отправил по отн. на дългогодишната му швейцарско поддържане /колата е продадена нова там, и до 2019 си беше СН резидент, е че даже и в Лексус сервизите не са сменяли маслото с филтъра на автоматика, а само са го източвали през пробката на всеки 50000 км, и просто доливали ново по 3 литра.

Общо маслото там в 5-скоростния Айсин автомат е 6 литра, от които примерно 1 литър и нещо е в турбинното колело, а 2 литра остават под капака в филтърната кутия, ако не се свали и капака с филтъра зад него, да се сменят и те.
Така при само източване през пробката остават 50% от количеството АТФ вътре в кутията, и работата е все едно е наполовина свършена, като изтекат само 3 литра на такова опростено източване.
За да съм на сигурната страна, в рамките на 6-7 месеца ударих 2 смени на АТФ-а, вкл. и с филтъра.

На Лексуса тия дни се махнаха летите 6-спицови тип-Авус джанти със зимните гуми, и бяха върнати обратно на колата фабр. и 18 цола лети джанти /сложени са им нови летни гуми Нексен в ориг. размер/, и с тях колата се държи чудесно в завои, за отн. тежък и комфортен Гранд туризъм.

Сипах в горивото вчера и СТП добавка за чистене на инжектори, понеже е сега след едно ходене до Гърция, там при зареждане на местна Ессо бензиностанция нещо му се вкл. аварийния режим на осмака мотор /сигурно са насипали гърцаките бензинджии газйола или вода в бензина, за по-далавера, на сега там актуалните високи цени )) /.
Така че, ходите ли в Гърция, за другите вериги не знам, ама съветвам да шкартирате Ессо веригата, там стандартния 95 е видимо скапан /трябваше си другаде да зареждам, и то 98, за по-сигурно/.

[USfan]

След кратка почивка, Лексуса отново ще се раздвижи извън града- пътуване сега за Джулая утре сутрин.
Този път за разнообразие, след сума посрещания на изгрева в изминалите 3 десетилетия, на култовите за това места като на Дунава през 1991 год /с 300 Турбото/, Камен бряг през 2002 год /с 280 ЗетХикса/, и на Иракли през 2013 /с Миатата/, тоя път за разнообразие ще е в Гърция някъде по брега.

Това СЦ купе-кабрио се оказва добра кола за пътуване дори и на 3-4 души, вкл. и на по-възрастни като майка ми, която много го харесва.
Е, стига пътуващите да влачат малко багаж, най-вече само сакове с бански и хавлии...   

[didotooo]

Лекса е много як определено , макар да бях със смесени чувства в началото като го видях . Та вече съм му фен .

[USfan]

Да, в нашата фамилия още като бях малък правехме общи забавни неща, примерно и с майка ми и баща ми заедно карахме колела, което не бе много типично общо семейно забавление за възрастни в БГ през 80-те години, поне не в големите градове.

Ами, сериозния ентусиаст при нас, докато беше жив до 2016 год, бе баща ми.
Всъщност покрай неговите отн. интересни за БГ коли през 70-те и 80-те години, и аз взех да се интересувам от коли още 5-6 годишен.
Майка ми пък горката, подложена на това двойно облъчване от баща ми и после и от мен, в течение на десетилетия, стана даже и да не иска, прилично компетентна в областта на всякаквите коли, вкл. и по-нови такива.

Напр. може да различава Г-класа отред и отзад, а и на табло, отпреди и след радикалния лифт от 2018 год, както и по-старите версии.
Различава и напр. Ауди и Поршета джипки от Купе версиите, примерно от нормалните бодита джипки Кайен и Ку7, което за жена нейната възраст, си е постижение.
Да е здрава и жива още дълго време, сега е на 79.

Майка ми специално най-харесва 2 коренно различни типа коли от наличните моите. Примерно много и харесват за возене Голфа 1-цата и Миатата, че ги намира за прецизно изработени, директни на поведение на път, и отн. комфортни за спортни коли, а и открити.
От друга страна, най-харесва за дълъг път Ягуара ми Ес-тайп, което е очакваемо.

Така че като видя събрани в едно в Лексуса СЦ, прецизността на изработка и възможността за кабрио каране, известна и от Миатата, общо в пакет с комфорта на Ягуара, тая комбинация, нормално и за по-възрастен човек, доста и допадна.

Иначе най-много кабрио карания и баща ми и майка ми са ударили с голфа 1-ца и с Миатата, в течение на последното десетилетие и половина.
Американските ми коли и двамата много не ги харесваха, е с изкл. на Пробата турбо, която баща ми харесваше понеже я намираше по европейски прецизна като поведение на път и в завои /е, тя си Мазда МХ-6 отдолу на окачване и ходова част/.

Иначе, преди 3 десетилетия и баща ми ми майка ми обичаха да ми гепят и да се возят на извънградско тогава, 2 мои тогавашния тарга коли- Нисана ми 300 ЗетХ турбо, и първото ми Бертоне Х1/9.

Лекса е много як определено, макар да бях със смесени чувства в началото като го видях. Та вече съм му фен.

Дидо, благодаря ти. 
Да, като излезе това СЦ купе-кабрио в 2001 год, и аз не го харесвах, изглеждаше ми изтумбено. Сега обаче, след 2 десетилетия от премиерата, ми допада много органичния му, джинба-итай, или както и да е назован, абс. и инхерентно типично японски дизайн.

Навремето Бруно Сако, като го питали как е могъл да оторизира дизайна на грозната в140, след като предишния топ-Мерцедес, Пурата, бе толкова хармоничен и красив, казал-
- Добрия дизайн изисква време да се привикне към него, и да почне да изпъква.
Ако една кола е харесвана от самото начало, често дизайна и с течение само на няколко години, бързо изгаря.-

[USfan]

Рових си наскоро архива, и  и ми изпаднаха от него едни стари броеве на в-к Автомобилен Магазин Беда, където /освен и във вестниците Куриер-5, и Вечерни новини/ имах навика през 90-те години /в епохата още отпреди Мобиле.бг и други подобни автосайтове/ да си пускам обяви със снимки на колите ми, които понякога решавах да махам и да ги продавам.

Като спомен от тогава, си пазя едни сканове на обявите ми от 1998 год. за 1989 Алфата ми Спидер, и 1981 Датсуна 280.
Всъщност обявата на Алфата съм я поствал в темата с екс. италианките ми, ама не е лошо да попълним темата за Датсуна и с неговата обява.

На Алфата не съм и пускал нарочно /така по стар маркетингов автотърговски трик, да не плаша раята купувачи / конкретна цена в обявата и, но и исках 12000-12500 Д.Марки, нещо подобно.
Както се вижда, Датсуна пък на търсени 1200 Долара, беше доста по-евтин на цена от Алфата, което на пръв поглед би изглеждало странно, понеже съм ги купувал и двете на сходни цени, със само разлика 2-3 години между придобиванията им, в средата на 90-те.
А и по онова време, както всъщност и сега, на старо хубав ЗетХ 280 не беше по-евтин от хубава Алфа Спидер 3 Ген.

Но Алфата беше на ориг. 070000 км, с ориг. боя, в безупречно състояние, и регистрирана, така че и на тази и цена отн. лесно се продаде.
Друг вероятно бонус като популярност при Алфата бе, и че бе доста известна кола в София.
Аз я взех от една известна мацка тогава /малко ВИС-аджийка, която беше и съсобственичка и на една оборотна дискотека в София/, а пък преди това, първия и собственик в БГ, още от почти нова, бе един известен чейнчаджия по Магура, викаха му- Кокала.
 
За сравнение, например Датсуна в 1994 год. го купих тогава също във видимо хубаво състояние, и даже с нов австрийски 2 годишен техн. преглед, и на само някъде малко над 100000 км пробег.
Но понеже колата е била карана и в планински региони на Австрия, а и я държах няколко години в подземния гараж на х-л Родина, който си е влажен, и швирнаха отн. бързо повърхностни ръжди.
Плюс това, основния и проблем беше липсата на платено мито към оня период, понеже я хващаше най-високия към периода 40% акциз, когато ама хич нямах намерение да плащам. Съответно го карах Датсуна или на разни все пак изтичащи бързо временни номера из София и из страната.
А като ми омръзваше да ги подновявам временните Т-табели, карах си го въобще без номера.
Което и си беше възможно в хубавото време на 90-те, стига да имаш или малко излишни пари за всяко спиране, или добри връзки в МВР, а най-добре и двете. ))

Та, покрай документалните неуредици и гнилочите, никой не искаше да дава за хубавия Зет тия скромни 1000 и нещо долара, които и бяха и само 1800-2000 Д.Марки по онова време.
Съответно, колата и така и не я продадох, докато не платих митата в 2002 год.
всъщност платените и мита бяха на две отделни партиди- отделно на окомплектовано шаси и отделно на окомплектован мотор, за да е по ниско митото и да няма акциз, понеже тогава акциза още седеше, но бе трансфомиран като база, вече от кубици в коне.

По онова време в края на 90-те получавах всякакви оферти за бартери за Нисана, но не всъщност за коли, които ще да са ми били интересни.
Особено весела оферта бе от един мой познат който даваше на бартер една Жигула, и доплащане от принцовите точно 400 Д.Марки.
Всъщност, щях сигурно Датсуна да го дам и без никакво доплащане, само и срещу Жигулата, ако беше особено хубава и оригинална.
Но таза 2101 бе екс-такси, с калници и врати боядисани в всички цветове на дъгата, така че нещо не ми грабна вниманието...

Е, в крайна сметка, тази незаинтересуваност на бедния БГ-пазар към колата в края на 90-те год. ми направи услуга, понеже след обмитяването и в 2002 год. и едно козметично оправяне на ръждите, Датсуна /както е видно в началото на темата/, го продадох-замених вече в 2012 год, за адекватния му тогава западноевропейски еквивалент на цена за хубав на кондиция 280 ЗетХ.

Та, ето малко снимки от период на продаване на Алфата и Датсуна.
След първоначалното му държане в х-л Родина в гаража, и след гепването на джантите му от двора на блока, дето живеех тогава, взех да го държа Датсуна на паркинга на Военния хотел Шипка до Пирогов.
Той обаче обаче към онзи период бе доста прашен и неасфалтиран, та всички коли там потъваха бързо в прах, както се вижда.
Затова и Датсуна го бях снимал за продажба даже не измит, предвид че най-малкия му проблем би била бляскавата или чиста боя, към оня период.

Публикуваните в обявите ми години на производство малко съм ги пообъркал де.
Датсуна съм го подмладил, всъщност бе в 1981 производство, не 1983.
А Алфата пък бе произведена в 1989 /която е посл. година на правене на 3 Ген Спидери, докато в 1990 год. е била вкарана у нас, почти нова.

[USfan]

Май е време да си направя най-накрая отделна тема за Миатата, още повече че и се навършиха над 11 години, откакто я имаме в семейството, още на Коледа 2012 бе купена.

Та отделна тема ще направя, а дотогава ето малко тематични снимки, по случай вчера навършените 35 години от датата на официалната и световна премиера на модела МХ-5 на Чикагското Автошоу, на 9 февруари 1989 година.

https://japanesenostalgiccar.com/mazda-mx5-miata-turns-35/

В течение на всичките тези години, специално по време на летата, и по крайбрежията на Румъния и България, че и чак до Турция, 2-местната Миата бе перфектната уикенд и ваканционна кола.
На някои от снимките, тематично и покрай темата за Нисана ми 280 ЗетХ, се вижда и сервиза на колегите от Варна- Зет Поинт. 

[USfan]

Снимки от първите пролетни дни преди 2 седмици, от Албена. 
На плажа няма никой, и почти всичките хотели още са затворени, но само след месец ще се пооживи мястото.

Мх5-та вече я докарах в София, а това лято като кабрио засега ще оставя само Голфа 1-цата по морето да го карам, че той поне е 4-местен.

Разбира се, като удоволствие за каране, особено по тесните и с много завои пътчета между Влас и Варна, и Златните и Албена, и после Балчик, и Каварна до Дуранкулак, а и навсякъде, нищо не може да бие на усещане един лек роадстер със задно предаване.