Аа, Марти, ами седи Врачанския, той е май 1972-73 модел, ама му иска Иво собственика, луди кинти, та и ще продължи да си седи.
много добър браво ........да бе къде ли е сега тая Кола
Ами моята Формула ли?
Не ми се продаваше въобще, защото беше много нова на състояние.
Ама през 2005, много се бях мераклисал да купувам един пресно реставриран Мустанг кабрио, ГТ 5.0 версия, при това с ръчни скорости, 1987 модел, от автокъща А2.
Черния Мустанг по-стария ми, дето и досега си го пазя, и го знаете някои.
И понеже бая пари не ми достигаха за него, ми се наложи да се разделя с хубавото ми Понтиаче.
Ами като пуснах обявата, направо на 3-я ден дойде един фен с 3 литрова Тойота Супра, да го гледа.
Повозих го аз на як дрифт малко така, да го впечатля.
Хареса му колата, не съм и го лъгал за разните дребни дефекти, които имаше.
Още го помня, дойде гол до кръста, само по къси гащи, беше лятото.
та селд като видя колата, даде капаро, и каза, на другия ден, че ще носи парите.
даже не се и пазари много.
и на другия ден пича идва, с една убийствена висока мургава мацка с него.
Имаха май и дъщеричка, нещо такова.
Вика ми, това е жена ми, водя и нея, да го види, защото аз без нея нищо не предприемам.
Тя ми хареса Понтито, и му казва- Айде, плащай го.
и пича, пак беше гол до кръста, хахах, O0ама отгоре на голо беше наметнал едно кожено яке, та пича бръкна, и извади изотвътре един сноп пари, увити с вестник.
Плати ми за Понтито добра цена кеш, само помоли да му го закарам до Орландовци, там живееше.
И така, мацката подкара Супрата, а аз и пича зад нея с Понтито.
Ама мацката на всеки завой дрифтеше Супрата здраво.
Пича вика, нема страшно, едно време сък я обучавал на Ладата 1600 на баща ми.
И така, Понтито замина към Орландовци.
Пича имаче казваше, че в Ботевград ли, в Ловеч ли, не го слушах много, имал роднини, и там щял да закара колата времемно, да сия постяга там.
Та такива работи с Понтито ми.
Ама, ама жена му на пича беше страшна мадама, още я помня.
Е още снимки от любимата ми Формула.
А тук на най долната снимка, се вижда 1-та горе долу прилично в движение американска кола, която имах- един Кадилак Флитууд модел 1986.
Казвам първата угледна, хахах,
/не че не беше и тя не пълна със скрити дефекти де/,
защото 1-2 броя ударени Корвети преди нея, и едно за кратко купено, и после върнато, доста бито 1969 Камаро кабрио със счупен мотор, и без документи, не ги броя много за коли в движение.
За Кадилачето си мислех, че съм направил добра сделка, дадох на бартер за него, едно не много стегнато Пежо 405 комби.
Но Кадито се оказа по разхлопано и от Пежото,
и някоко месеца по-късно, пак я дадох на бартер, при нейния си собственик обратно,
и срещу част от парите които уж струваше, получих любимия ми, дето още си го пазя, бивш Олдсмобил Кътлас купе, на колегата Венко.
Кадилака пък, благодарение на тази сложна врътка,
отиде при Венко, където той си го кара щастливо 2-3 години, и хвърли сума пари да го прави.
Как да е, дефектно беше Кадито, ама неземно комфортно и с върха кожен салон, със синя естествена кожа, тапицирана на баклави.
А пък тази синята Додж Даутона турбо, беше оригинална Шелби версия.
Сега е при един колега, който има един друг брой Дайтона Шелби, от същата моделна година- 1989, и същия цвят, като моята.
Та сега ги събра близнаци.
Тема: Американките на USfan (Прочетена 104297 пъти)