Добра идея, ама това трябваше да го свърша преди слагането на новите гуми. ))
Ще го приложа това на джантите на 1987 Мустанга ми ГТ 5.0 кабрио, преди примерно догодина или по-догодина да му сменям гумите с нови, че неговите джанти са от сходен алумин отляти, и пак са така с полирани елементи вънка и грапави вътре, както и тия джанти на Олдса.
Що се касае за една друга от шестте ми над 30 годишни амер. коли- Крайслера ми Лебарон турбо от 1992 год, намерих си сега от него едни оригинални документи, които даже бях забравил, че са ми налични.
Обикновено през края на годината имам навика да си прочиствам шкафове с разни вече ненужни хартии, и в една забутана папка открих тези следните любопитни неща, /които все пак ще запазя/, касаещи купуването от нов на Лебарона, от официалния вносител на Крайслер в нач. на 90-те години- Американ Континентал карс.
А именно- Договор с приложение със спецификации, както и фактура за купуване /с отделни преводи за предплащане, и за доплащане/, митническа декларация с партидите и сумите за обмитяване, фактура за пълно Каско в тогава актуалната компания СофияИнс, фактура за слагане на алармена система Рейнжър /на стойност 400 долара/ в тогава вече прохождащите Импас-56, фактури за обслужвания във фирмения тогава Крайслер-сервиз, и прочее други неща.
От разни други мои бивши или настоящи коли, когато са купувани от първи или втори собственик, също съм имал налични разни такива фактури и договори за купуване от даден вносител или поизводител, и всякакви дреги документир но никога наличността им не била така пълна от момента на поръчване на колата, както тук при Крайслера. Всъщност, макар реално Лебарона да го купих от втория му ползвател- една жена, документално си го прехвърлих от този първия му собственик, понеже той не и го бе прехвърлил на нея.
По-важните от тези документи ето ги тук по-долу сканирани, понеже предполагам ще са интересни за виждане и анализиране, поне на някои от аудиторията.
Договора за доставка и покупка на тази кола е сключен на 21 Октомври 1992 год, между консорциума А.К.К. /Американ Континентал Карс/ и физ. лице, купуващо колата, някой г-н Рачев, живеещ на прилично премиумния и тогава адрес бул. Витоша 34, в гр. София, за закупуване на лек автомобил марка- Крайслер, модел- Лебарон.
Точно по онова време през есента на 1992 год, автовносителите в БГ взеха да правят изведнъж доста голям оборот на леки нови коли, понеже още от лятото се понесе слуха, че държавата ще повиши смехотворно ниските 10% мита на МПС-та при внос, като не само завиши оценъчните им тарифи за база на пресмятане /останали такива още от соца/, но и ще въведат от 1 Януари 1993 год и при тях, включване и смятане на 15% данък Оборот /по-късно заместен с и досега наличното ДДС/, и добилия зловеща известност- 30% /по-късно 40%/ акциз, дължим тогава при внос на коли над 1800 к.см.
Съответно, по-заможните БГ автоклиенти тогава се втурнаха да поръчват и купуват всичко възможно като нови коли, каквото могат да доставят вносителите до червената граница от 31 Дек. 1992 год, вкл. и особено и коли с по-големи мотори.
Например, една бивша моя италианка- 1992 Алфа 75 3.0 Америка /която е била и от последните произведени Алфи 75/ тогава скоростно е била поръчана и доставена от тогавашния Алфа вносител у нас- АутоГама, през Дек. 1992 год, за клиент гръцки бизнесмен, който от нач. на промените у нас бе станал собственик на фабрика за плочки в Мездра. От него пък, цели 13 години по-късно, като придобих най-накрая тази кола, трябваше до Мездра да ходя, за да ми я прехвърля. )
Така че, края на 1992 година бе турбулентно време за внасяне и на стари и нови коли с по-големи кубици.
Точно тогава, в самия край на годината, аз придобих бившия ми кралско син 1969 Бенц 250 ЦЕ в114 купе, внос от СН, а пък баща ми го водих да си купи едно резеда зелено 1976 БМВ 630 ЦС купе, което бе с немска регистрация. Но тия истории с бившите ми премумни германски купета, ги има описани в темата с Немските ми коли.
Връщайки се към Лебарона, интересни са характеристиките му, описани според този договор.
Уточнена е версията на договорения за купуване и доставка модел Лебарон, която е боди тип- Купе, и което е оборудвано с новата тогава версия с обем 2.5 литра и баланс валове/, на вече правения от тях от налоко години 4 цил. турбо инжекцион мотор.
Уточнен е и цвета на колата- син /който по-късно го бъркат в митн. декларация със зелен/, който реално е бил жестокия на отенък тюркоазен металик при този модел, наречен- Тиал Блу, и допълнително се обявява, че е оборудвана с еърбег, ел. стъкла и огледала, климатик, и радиокасетофон.
В действителност, от 1990 моделна година еърбега е сериен при леките коли на Пентастар концерна, а ел. пакета за джамове и огледала, е сериен при моделите с турбомотори.
Разбира се, климатика си е бил добра екстра, очакваема иначе при американска кола.
Това, което не доуточняват в договора е, че този Крайслер е бил още месеци преди това поръчан /вероятно от европейската Крайслер централа/, и произведен с най-премиумната саунд състема, слагана тогава на леките коли на концерна.
А именно- марка Инфинити хай-фи система от модел Голд, която е представлявала радиокасетофон в таблото със 7-канален еквалайзер и авт. търсене на радиостанции, 8 отделни тонколони, и в багажника поставен отделен масивен усилвавател от Голд серията, управляващ тия колони /всички тия хай-фи компоненти между другото, все още са налични, и работят още добре.
Другото, което не се вижда в спецификациите по договора е, че конкретния екземпляр е произведен и доставен с кутия с 5-ръчни скорости, вероятно пак по заявка на Европазар-централата на Крайслер, докато повечето Лебарони с турбо мотори /както и една голяма бройка от Додж Дайтоните купе турбо, дори и Шелби версиите, поне за Америка са доставяни с автоматични кутии/.
И така, г-н Рачев срещу сумата от 19600 долара /вкл. платени мита и такси от БГ-представителството/ е в очакване да получи това чудесно и динамично купе от среден клас с 2 врати. Според условията на договора той се задължава да плати в момента на подписване, капаро 30% от тази сума /които 5580 долара той надлежно плаща, чрез превод в ТБ Биохим/, а остатъка от 70% /точно 13720 долара/, той се задължава да плати след доставка на колата, което и прави, видимо от приложени банкови бордера.
Вносителя на колата- Амер. Конт. Карс, пък се задължава да я достави в срок от 3 седмици, както и да поеме фабричната производствена гаранция и обслужване, определена съобразно условията на корпорация Крайслер като производител, в определени от вносителя автосервизи.
Другия крайно любопитен документ е митническата декларация, заедно с уточнените тарифи и бази за плащане на дължимото тогава все още само 10% мито, плюс 0.5% други държавни такси.
Тия облагаеми стойности са описвани само в лева, разбира се.
Странното е, но и очакваемо, че нашата държава и митническа система тогава са били толкова смотани /и за мой, а и на други голям късмет, на няколко лични мои коли тогава внесени в периода 1990-1992 год, съм им плащал все едно, само по 50-100 долара реално мито, смятано през левовата им стойност/, че все още като база за митническата им оценка са полвали /въпреки пълзящата инфлация, и въпреки официално определения курс на долара спрямо лева от Декември 1992 за над 20 лева за долар по Фиксинг на БНБ/, все още тарифни оценки от годината на промените- 1990 год.
Според тия митнически и тарифни оценки, смятани задължително в лева, кола от малък клас е била премерно оценена на 10000 до 12000 лв, кола от среден клас на 14 до 16000 лв, а визирания тук Лебарон е бил приравнен на нещо като кола тип- Волга ГАЗ-24, и съответно е бил оценен на максималните- 24990 лева, като се вижда от митническата декларация.
С такова оценяване, дъжимите митнически и държавни такси от 10.5 % са се равнявали на скромните 2624 лв.
При курс на долара от 21 лева за долар тогава, всеки може да сметне, какви джобни кинти са били.
При това положение не е и за учудване, че вносителя е успял да оферира и продаде този Лебарон турбо купе, за под 20000 долара цена.
През есените на 1991 и 1992 год, вносителя Американ Континентал Карс бяха направили големи експозиции на Крайслери и Доджове на Пловдивски панаир, които и аз ги видях тогава наживо.
Та тогава помня, че примерно моделите Лебарон кабрио бяха по-скъпи от купето, и в зависимост от моторите и разни различни окомплектования, на тях А.К.К. им искаха по 22-24 000 Долара, докато например седаните Саратога бяха по евтини, искаха им по 16-18000 Долара.
В Щатите разбира се, цените му като нов бяха по-ниски. Такъв Лебарон купе като моя, с подобно средно ниво на оборудване /с доста екстри, но без кожа и автоматик/, по скоро е струвало 14-14500 долара, както може да се види от разни сканове на едновремешните тестове в амер. автописания, сега качени по Нет сайтове.
Но дори и с цена от 20 бона в зелено, или примерно 22000 долара за по-бързия и дехромеран на декори ГТС турбо купе /който е бил с интрекулер и 177 коня мощност, докато моя Турбо е без кулер и с 156 коня серийна мощност/ такъв Лебарон е бил на едно сходно мощностно, динамично, а и комфортно ниво, като например европейски мейнстрим лукс купета от среден клас тогава, но на примерно с над 50% по-ниски цени, плюс и далеч по-евтиното сервизно обслужване и резервни части, вкл. и в първите години на експлоатация.
Такива коли, сега вече добиващи значимо по-култов статус, като Бенцовете С124 Купета, Ауди В3-В4 80-90 Купе 2.3Е и 2.6-2.8, и тогава и сега, са били значимо по-скъпи от амер. им еквиваленти, без реално да са давали кой знае ккави радикално по-различни харектеристики, извън по-високото им качество на изработка, разбира се.
Но дори и като се има предвид повишената скланнотст към ръжди и гниене на Лебарони модели оттогава, както и отн. по нанадеждното им предно окачване, все още такива вече над 30 годишни екземплари, поне ти от версията с капаците на фаровете, като моя Лебарон /което са праевни с тоя им лифг до 1992 моделна година/ си остават интересна визуално, а и всякак, алтернатива на по-популярните и вече доста скъпи отново, японски и европейски купета с 2 врати от среден клас.
Ето и документацията, определено хвърля поглед в миналото.
Като е бил чисто нов, Лебарона е изглеждал приблизително така, с неговия син Тиал металик.
В случая по Нета успях да намеря само снимки на кабрио версия с този цвят, и с неговата до-лифтова с капаците на фаровете предница. Бил е готска количка като нов, особено пък и за България преди повече от 30 години.