Това имах в предвид. Точно по същия начин, доста здраво щях да се извозя с един-два-пет Мерцедес 123 преди няколко месеца. Ей, подивях за такава кола. Обърнал съм цяла България. Намерих всички модификации от 200 Д с ник`ва екстра, до 280 Американско изпълнение, която има всички екстри от S-класа 126 фабрично. Ужасно щеше да ме е яд, ако бях взел един привидно изпънат 230 (М102 мотор). Колата чудесна, няма никаква ръжда, мотора регулиран, измит та боята му паднала чак, часовник, с нови гуми, ляти джанти, чисто нов претапициран салон, под капака свети. Прииска ми се да го подкарам. Седнах на седалката и в този момент, първичния човешки инстникт ми подсказа, че нещо НЕ Е наред тук. След като се дистанцирах от цялата еуфория, взех че поразгледах нещата детайлно. Е, седнах вътре и :
- още студен, противно на всякакви етични правила - зловещо му дадах пълна газ няколко пъти, колкото може, в огледалото гледах слаб синкав цвят, който най-много мразя
- загря, маслото се стопли и налягането спадна доста, съдейки по стрелката
- бях взел манометър (винаги взимам такива уреди) за компресия и налягане на масло, това което измерих на загрял мотор изобщо не ми хареса, под 1 бар на празен ход. И около 2,8 бара при 5000 об/мин. Брак.
- пали трудно, бавно се форсира, няма ряз, няма разгон, не ,,тегли" . А, 123 230Е има доста голям въртящ момент, 210 Н.м. при под 4000 об/мин. и 136 к.с. мощност - ТРЯБВА да върти гуми и на 2-ра скорост до подпалване. И да вдига 180 километра в час, от РАЗ. Обаче, не.
- при 100-110, волана силно вибрираше, получаваше се някакъв кофти дисбаланс.
- още с първото натискане на спирачките, цялата кола се разтресе. Силно.
- при потегляне се чува тропане под пода между предните седалки
- след известно продължително каране, диференциала шуми. Студен - не. Сгащих и него.
- скоростите влизат нормално за Мерцедес, но 5-та и 3-та вият. Студени - не.
- държеше постоянни 100 градуса, бавно каране, бързо каране, все тая
- капеше водна помпа
- компресора на климатика не включваше
- не работеше печката
- при натоварване - хидравликата на волана ,,жужи", волана не беше идеално лек, чува се и вой на ремъци.
- дори при запален мотор, волана има значителен луфт, усещат се на ход и хлабини по предното окачване
- почти нямаше предни амортисьори и скорости над 120 километра бяха ужасяващи, нестабилност, непредвидимост в завой
- люкът не работеше, но за сметка на това течеше
- с отверка ръчнах конзолите за крика, о, чудеса - започна да се отваря дупка под дебелия антикор
- дъното на багажника, под резервната гума беше старателно облепено със смола и боядисано същия цвят
- липсваше оригинален крик, триъгълник и принадлежности
- вече се ядосах и прекратих това начинание
- в крайна сметка беше полезно и още веднъж се затвърди, как не трябва да бъде такава кола
И след още десетки такива изпълнения, реших да не се напъвам безрезултатно повече. От всичките буквално 42 автомобила, ако Ви кажа, че САМО 5 бяха истински коли, годни и безопасни за каране, запазени и човешки, няма да повярвате. 2 дизелови и 3 бензинови. Ако щеш. И 5-те бяха на възрастни доктори. Фелдшери, гинеколози, зъболекари, все медицински лица. Но и 5-те изглеждаха, работеха и движеха като Мерцедес. Гледах, като кактус в саксия -
. Нищо общо с останалата потрошена скрап. За съжаление. Нищо де, живота учи.