Немските автомобили на USfan

[USfan]

ПС-забележи как при максималната скорост по магистралата няма никакъв шум в купето.При моята кочина се чуват всякаква възможни звуци и това ми харесва.Желязото е неразрушимо.
ПС2-какъв човек трябва да си -да си купиш чисто нов 123 и след някви години да го продадеш, защото бил остарял или пък за да си купиш друга кола!? Ненормална работа...

Мда, навремето имах няколко Мерцедеса последователно, но всичките от тях бяха с по 2 врати.
Първия ми беше един в114 250 це, от 1969 год.
После имах в123 280це, от 1978 год.
След тия средни класи купенца, вдигнах гарда, хахах, и имах и една еС-класа купе, следлифтов с126, 420сек, сребрист, произведен 1987 или 88, не помня точно.
А най-накрая имах и от последните серии на р107, един 500сл, производство от 1986 год.
Табакерата ми и японката купета бяха кралско сини на цвят, Кйонигсблау, номер 903 по спецификацията на Бенц. 
Кабриото 500 ми беше шампански металик, или по Бенц спека- Раух Силбер Металик.

Това кабрио ново си го беше купувал Андрей Желязков, като беше играл през края на 80-те във Фейенорд.
Аз го взех от един собственик след него.
Синята ми табекерка я взех нов внос от Швейцария, през 1992.
После след мен, отиде във Варна, и сега там ходи по ретропаради, боядисани в ориг и боя, но претапицирана, и с по-малък мотор оборудвана от моя оригиналния.
А японката ми купенце, я взех на ХХ номера, от нова е била в БГ, по разни дипомати, и чужди представителства.
Златистия ми СЛ е още в София, преди повече от 12 години, го продадох на един учен биолог, и той още си го пази.
ц126-та я взех от някава Фирма, беше на истанбулски номера, хаха, 34 префикс, и така иси я карах, зариди големия акциз при вноис тогава.
Не знам, къде отиде тоя хубав СЕК. След като я продадох, не съм я виждал по София.

Та, спомени.
 По отношение на тишината, всичките ми Бенцове бяха отн тихи, но в123-ката беше върха на шумоизолация.
При пълна газ на магистрала, правеше по километраж 215.
По техн данни, благодарение на двувалковия шестак, мисля и даваха около 200 км в час по техн данни.
Но, и при 160, 180, и 200, и 215 по километраж, със стандартните ауспуси, беше абс тиха вътре. Можеше да си говорят возещите се, без да се надвикват.

Тия 2-те ми 6 цил средни класове Бенци бяха абс оригинални, и в отл техн състояния, но и двата, бяха много нагнили отдолу.
р107-цата, и ц126-та, нямаха никакви проблеми с ръждите, и все още нямат сигурно.
Все пак, са били правени по времето на сериозните антикорозионни обработки при Бенц, след 1986 год.
Ето едни снимки на в123-та ми.
Острани се вижда и табакерата ми купе. аз двете по едно врме ги застъпих като каране, 2-3 години ги имах успоредно.
А другата купе в123 дето се вижда, също е 280-ка, тогава беше на един приятел, с който си карахме заедно 123-те.
Малко гадно са сканирани, от видео и телевизор, хахах, аам по добри нямам.

[USfan]

Ха, по тоя повод ето малко снимки на 2-та най-интересни, дето съм имал- 1969 250се, и 1986 500сл.
Тук на 1-те снимки, табакерата съм я снимал през 1993 мисля, заедно с 2-я ми Тримуф дето имах, един Хералд 13/60.
А на 3-та снимка някой го е хванал, вече във вида му в който е сега във Варна.
За съжаление с присаден малък 2 литров мотор, на мясотот на ориг шестак инцекция, и с гадна бяла кожа претапициран.
А ето го долу, какъв му беше ориг салон- с тъмносиня естествена кожа.
Той моя по едно време след като го пореставрираха козметично във Варна, го продаваха, за 10 или 12 бона. 
Е тази посл снимка, му е от едни обяви, дето бяха пускани в Мобилето, преди 2-3 години.

[USfan]

Ето още малко снимки от табакерата.
А на една от снимките се вижда едно хубаво 633цси баварче, което купих, някъде през 1995 година.
Беше модел 1981 година, швейцарска версия, поръчано с всички
екстри за модела, само пък нямаше, електр седалки.
Но беше с автомат, кожа, климатик, и с е тия готини ВСС джанти, ма с една шибана система ТРХ гуми, които бяха трудни за намиране.

Иначе, баща ми имаше няколоо години преди мен, още от началото на 90-те, една по стара, и доста по базова 630цс баеварка, произв през 1976 год. Ама неговата беше свелтлозелен металик, е като тази на снимките.

[GT]

Мале, мале. Какви....какви са тия работи ?     Какви са тези 123-ки ?    Ц-ц-ц, страхотна работа.  Цветът на зелената и тези джанти........двуврат с як мотор......няма, няма, това е съвършенство.  Е, 280-ки не съм имал, но съм покарвал тук-там.   Повече ми харесват със оригиналните тасове в цвят на купето. Но, ако някога случа на годен 123 и намеря такива ляти джанти, като на твоя зеления - бих ги лепнал с пълен кеф. Много готино седят. В прочем, оригинално не са със най-ниските гуми. Принципно 123 обичат да излизат от завода със широки И високи гуми.  Предполагам, че и с по-ниски не се разваля приносът на характерното окачване. 


Разкошна кола.  Искам такъв ( не купе) ! Да му се не види! 

[USfan]

А ето ми снимки и на единствения Бенц кабрио, дето съм имал.
Него го имах за кратко, само година някъде, през 1996-97.
Нямах възможност да си го задържа, защото беше скъпа кола, и я бях взел, общо взето за препродаване.

Не че много спечелих от него де... 
Иначе колата я дебнех някоко години, от 1991, откакто попадна в БГ, до 1996, докато го купих по изгодно.
Колата беше закупена чисто нова, както писах, от изветсния наш фуртболист- Андрей Желязков.
Баш през 97, като го продадох, беше голямата инфлация, и изведнъж всички мераклии за коли с цени на на апартаменти, се изпокриха.

Как да е, все още това е един от най-запазените р107 модели в БГ, и вероятно единствения у нас Евроверсия след лифта от 1986 правен.

Продадох го на един учен микробиолог, който още си го пази.
Даже преди няколко години, имах честта пак да го покарам няколко седмици. Бях го взел от биолога, да му го пререгистрирам на нови номера /понеже човека основно живее в чужбина/, и да му сменя разни работи по колата.
Та снимките с новите СА номера са относително отскоро.

[USfan]

А его тука сниман Бенца, с моето старо Поршенце 924 еС версия, което още си пазя.
Не се сдържах да ги снимам заедно, защото и двете са шампански металици на цвят, а и двете са един набор, от световното първенство в мексико, от 1986 год.
А на снимките, дето колите са на паваж, съм ги закарал на Спасов ден през 2009 година, пак като един цветово напаснат чифт.

То, като набутахме снимки вече и на не само Мерцедеси, може би ще е удачно, някой от модераторите да смени темата на - Немските коли на УС фена.

[USfan]

Мале, мале. Какви....какви са тия работи ?     Какви са тези 123-ки ?    Ц-ц-ц, страхотна работа.  Цветът на зелената и тези джанти........двуврат с як мотор......няма, няма, това е съвършенство.  Е, 280-ки не съм имал, но съм покарвал тук-там.   Повече ми харесват със оригиналните тасове в цвят на купето. Но, ако някога случа на годен 123 и намеря такива ляти джанти, като на твоя зеления - бих ги лепнал с пълен кеф. Много готино седят. В прочем, оригинално не са със най-ниските гуми. Принципно 123 обичат да излизат от завода със широки И високи гуми.  Предполагам, че и с по-ниски не се разваля приносът на характерното окачване. 
Разкошна кола.  Искам такъв ( не купе) ! Да му се не види! 

Хах, ами тоя зеления с Ронал 16-ки джантите, всъщност беше на един мой приятел.
Не друсаше много с тях прекалено де, но вадеше напречна устойчивост в завои, драстично по голяма от стадартните 175-14 гуми на моя в114 купе.
Или пък дори спрямо 195/70-14-ките на другия ми син Бенц, именно 123-ката 280 купе.
А тоя резедато в123, мо го купи от споменатия тука по други теми от мен, едно време виден колекционер от село Опицвет - Емил.
А пък моята японка купе 280, както се вижда на горните снимки, беше синята, със стандартните джанти с тасове.
Само че моята в123, беше карбураторна 280, със 156 коня.
Вървеше прилично, ама харчеше много, особенов градски цикъл. 
Докато на моя приятел тази зелената дето се вижда, беше инжекция 280, със 177 коня мотора,.
Пак харчеше, ама една идея по-малко от моята карбураторната

Иначе, през 90-те, и мен не ме отмина кичозната мода на садените лети джанти.
Табакерата ми 114 купе, по принцип я карах със стандартни джанти с тасовете, както се вижда.
Ама бях си купил в добавка, чисто нови лети джанти за Бенц от ония Плевенските петолъчки. 
И като продадох колата, през 1998 мисля, на един сервиз в Шумен, им дадох гратис и НОВИТЕ БАКШИШАДЖЙскИ ДЖАНТИ. 

И, КАкТО ВИЖДАТЕ, НА ПО-НОВИТЕ СНИМКИ, ДЕТО СЪМ И ПРАВИЛ НА ТАБАКЕРАТА, ВЕЧЕ ПРИ СЕГАШНИя И ВАРНЕНСКИ СОБсТВЕНИК, НЕ Е ПРОПуСНАЛ ДА Я ОКИЧИ С МОИТЕ СИ ПЛЕВЕНСКИ ДЖАНТИ.

[USfan]

Ух, с тоя брояч на минутите за редакция, е много шибана работата.
Пак бих помолил настоятелно, някой от модераторите да промени времето за редакция, от 30 мин, на един час да речем. 
Иначе при по-обстоен отговор, особено свързан с търсене на снимки от разни файлове и архиви, въобще човек не може да се вмести в тоя времеви прозорец.
Та, ето редактирания отговор.

Хах, ами тоя зеления с Ронал 16-ки джантите, всъщност беше на един мой приятел.
Абе, странна работа, София, и и БГ въобще, са много малки места.
В момента тази същата зелена кола, доста позагнила и окепазена, със налични само 2 броя от тези джанти 16ки, седи за продаване в друг мой приятел ретрофен.
Иска и 3 бона в лева, може да я даде и сигурно с отстъпка.
Ама извън добрия зелен в тон салон, и добрия мотор, наистина е крива и окепазена.

Ами зелената японка, с тия джанти 16-ки, не друсаше много с тях прекалено де.
Но пък вадеше напречна устойчивост в завои, драстично по-голяма от стадартните 175-14 гуми на моя в114 купе.
Или пък дори спрямо 195/70-14-ките на другия ми син Бенц, именно 123-ката 280 купе.
А тоя резедато в123, моя приятел тогава, в далената 1993 год, го купи от споменатия тука по други теми от мен, едно време виден колекционер от село Опицвет - Емил.

А пък моята японка купе 280, както се вижда на горните снимки, беше синята, със стандартните джанти с тасове.
Само че моята в123, беше карбураторна 280, със 156 коня.
Вървеше прилично, ама харчеше много, особено в градски цикъл. 
Докато на моя приятел тази зелената дето се вижда, беше инжекция 280, със 177 коня мотора.
Пак харчеше, ама една идея по-малко от моята карбураторната.

Иначе, през 90-те, и мен не ме отмина кичозната мода на садените лети джанти.
Табакерата ми 114 купе, по принцип я карах със стандартни джанти с тасовете, както се вижда.
Ама бях си купил в добавка, чисто нови лети джанти за Бенц от ония Плевенските петолъчки. 
И известно време я карах с тях, както се вижда на някои снимки.
Но, ядосваше ме как и седят, пък и тия Плевенските, уж марка АРС уийл, хахах, бяха грапави на структура, и много лесно се цапаха от праха от накладките на колата.
Та, махнах ги, и пак сис ложих тасчетата с ориг 14-ки джанти.

И като продадох колата, през 1998 мисля, на един сервиз в Шумен, им дадох гратис и НОВИТЕ БАКШИШАДЖЙскИ ДЖАНТИ. 
И, КАкТО ВИЖДАТЕ, НА ПО-НОВИТЕ СНИМКИ, ДЕТО СЪМ И ПРАВИЛ НА ТАБАКЕРАТА, ВЕЧЕ ПРИ СЕГАШНИя И ВАРНЕНСКИ СОБсТВЕНИК, НЕ Е ПРОПуСНАЛ ДА Я ОКИЧИ С МОИТЕ СИ ПЛЕВЕНСКИ ДЖАНТИ.

А кабриото дето го имах, р107 500-рката, него го взех с тия 16-ки, дето е на снимките.
Години по късно след като го бях продал вече кабриото, се запознах със Желязков, и той ми каза, че тия Риалки 16 цолови, били нещо като дилоарово продавана опция, и му ги инсталирали в предствитеалтвото на Бенц в Холандия, откъдето купил нов Бенца.
Това е било, като е играл във Фейенорд.
Защото по онова време, ориг за модела били 195-15ки, и на Желязков му се виждали малки, сигурно от гъзарска гледна точка.

Ама то през 80-те, всеки баровец тогава си е кичил колите със спицовидни големи джанти, на ББС или на други фирми, все едно.

Та на р107цата тия големи 16ки джанти, бяха пък Риал марка.
Пак не возеше много лошо с тях, ама чак като му сложих 55 гуми напречен профил.
С оригиналните за Риала джанти, с размер 225/50-16 повече джасаше.

[GT]

Продълважай в същия дух.  Много интересна, плодовита история с много факти и интересни снимки. Има някаква мистерия в цялата работа.  Аз бях сигурен, че ще изскочат най-после от някъде такива Мерцедеси. Че нещо бяха голям дефицит в този отдел.  Крайно време беше да се споменат, бензинови Мерцедесови 6-ци. Лакоми и неразрушими. И черешката на тортата, 16-клапановия V8 5.0, дето дори във W126, въобще не се затруднява с тонажът на каросерията. Тези са едни от най-добре преоразмерените, култивирани, вечни и мощни мотори на МВ. Като мощност не блестят с ужасяващи стойности де (~250 или 260 к.с.) беше, обаче - от към въртящ момент за своята епоха и произход са фрапиращи. Идеален агрегат за 2-врато, бързо, спортивно купе или тежка лимузина с автомат.  Възсядал съм чужд С107 модел 450. Пак осмак. С автомат. Правихме му цялата предница, седя у нас 1 седмица.  Черен. Софийски.  Преди 1 година.   Усещането при дадена всичката газ е.......плашещо.     Особенното е, че от място до 100 си набира много добре и има сила в излишък.  Плашещото е, от 100 НАГОРЕ.  И да речем, особено от 150 - нататък.    На доускорение, няма Пура която да го стигне, понеже и от тях имам някои впечатления, макар и дребни.  Бърз е, а звукът от развъртащ се всякакъв Бенцов 8-мак е едно от най-готините неща, които човешко ухо може да чуе.  И той е инжекцион. Ама за инжекторен агрегат си е доста апетитен.   

[USfan]

Продълважай в същия дух.  Много интересна, плодовита история с много факти и интересни снимки. Има някаква мистерия в цялата работа.  Аз бях сигурен, че ще изскочат най-после от някъде такива Мерцедеси. Че нещо бяха голям дефицит в този отдел.  Крайно време беше да се споменат, бензинови Мерцедесови 6-ци. Лакоми и неразрушими. И черешката на тортата, 16-клапановия V8 5.0, дето дори във W126, въобще не се затруднява с тонажът на каросерията. Тези са едни от най-добре преоразмерените, култивирани, вечни и мощни мотори на МВ. Като мощност не блестят с ужасяващи стойности де (~250 или 260 к.с.) беше, обаче - от към въртящ момент за своята епоха и произход са фрапиращи. Идеален агрегат за 2-врато, бързо, спортивно купе или тежка лимузина с автомат.  Възсядал съм чужд С107 модел 450. Пак осмак. С автомат. Правихме му цялата предница, седя у нас 1 седмица.  Черен. Софийски.  Преди 1 година.   Усещането при дадена всичката газ е.......плашещо.     Особенното е, че от място до 100 си набира много добре и има сила в излишък.  Плашещото е, от 100 НАГОРЕ.  И да речем, особено от 150 - нататък.    На доускорение, няма Пура която да го стигне, понеже и от тях имам някои впечатления, макар и дребни.  Бърз е, а звукът от развъртащ се всякакъв Бенцов 8-мак е едно от най-готините неща, които човешко ухо може да чуе.  И той е инжекцион. Ама за инжекторен агрегат си е доста апетитен.   

Ами, тоя моя 500 р107, защото беше специална поръчка за след 1986, без катализатор /да може Желязков като си идвав БГ, да го кара и оловен бензин/, беше с пълната мощност от 252 коня. това е найнанточената нон-КАТ врсия на 16 клапоновия пуров осмак, акое само 5 литров. Води се Еуро-норм.

Хах, накара ме да се замисля, като каза, че закрито купе черно 450 ц107, трябва да е било СЛЦ, сте правили.
Преди много години, брата на дядо ми, той беше през 60-те и 70-те дългогодишен председател на Дружеството на българите в чужбина, имаше последователно 2 броя купета с 2 врати, еС-клас Бенцове.

И то не служебни, а като частни коли.
1-я си го купува чисто нов от Пловдивския Панаир, през 1965 или 66, модел 250се или 300се е бил, не помня точно.
Бил е мишосив цвят, с чевена кожа, по скоро вишнева салон.
Цената му е била точно 10000 долара.
Трябва да му изровя и на него снимки.

А десет години по късно, през 1977, си поръча от Германия чисто ново 450 СЛЦ, което му го докарах в БГ.
Цената пък на тоя СЛЦ, не помня точно, но беше или 32 или 34000 долара.
Яки пари за онва време, там за колкото струва 3 3 стайни апартамента
вСАофия Странно, че и то беше в цена в долари, а директно от Германия от завода го докараха.
СЛЦ-то беше сребристо, и другото странно беше, че дойде Американска версия, може би за експорт защото е било.
Е, това са едни стари снимки на праЧичовото СЛЦ.
Такова ли сте правили?