Ами, по принцип негативизма ти към номенклатурите тогава, и техните йезиутски привилегии, е обоснован.
Но прочети внимателно поста ми, и ще видиш, че конкретните случаи с тези коли, не са въобще такива.
А, колега Живков, щом ви харесва, вадя от ръкава още снимки, и от детството още Бенц спомени.
Та, прибрах се в къщи, поразрових архива от стари сканирани неща, и ето и на конската глава купенце какви намерих.
Тази червената, е 1-я Мерцедес на нашите.
Е тука пък на 1-те снимки, се вижда как гордо си карам табакерката купе, на свалени хардтоп стъкла.
Та, за купенцето еС клас клас конска глава тогава, дето имаха нашите, и досега нямам спомени с какъв точно мотор е било.
По скоро съм склонен да мисля,че е било топ модела 300, който е бил с Алуминиевия мотор от Аденауер, и от 300сл.
Навежда ме това, веднъж заради супер високата му цена като нов, дори за Мецедес по онова време.
И освен това, имаше пълен набор от странични лайстни и вежди хромиран. Които сега като гледам каталози, са се слагали само на 300, но не и на 220 и 250.
Освен това имаше ниво регулиране поне отзад, защото като не се караше дълго време, помня че пропадаше, и лягаше колата.
За над 20 год експлоатация в семейството, и при чичо ми, и в нашето после, проблеми създаваше най-вече механичната инжекционна помпа. Тя беше не стандартна двущемпелна, като на 220, ами 6 щемпелна.
И като се повреди, някъде през 80-те, помня че цената и беше няколко хиляди марки като нова.
Нито в нашия сервиз, на техникума Вилхелм Пик, където учех тогава /и където имахме иначе добра лаборатория за диагностика и ремонт на дизелови помпи/, нито в сервиза на УБО, не можаха да го оправят тоя проблем.
Та майсторите от УБО /баща ми беше тогава служител на МВР, и имаше достъп до някои такива техни монтйорски услуги, на по-приятелска база/, на конската глава купенце, /която иначе серийно е само с инжекциони шестаци мотори, в двувратите версии/, присадиха смукателен колектор с 2 двойни Солекс карба, от някакъв Бенц 250 или 280.
Та за моделното означение, баща ми не помни, а дядо ми и неговия брат отдавна са починали, няма как да ги питам тях.
Документи от тази кола, даже и копия, също не са ни останали.
В полза на това колата да е била с относително по-плебейския 250 мотор, говори, че от версията 300 са правени изкл малко бройки, и те са били мега скъпи.
Та няма логика, баш в БГ на експозиция да е докаран 300 купе, а не по-евтина версия на купето конска глава.
Макар че през 1965-66 когато е купена, все още се правят бройки 300, но са на доизживяване.
По малкото пък купе еС клас с 220 мотор вече не се прави, замества го 250 модела.
А от 1967, се прави вече базовата конска глава като купе, мисля с 280 мотор.
Макар че може на нашия панаир да е докарана някаква залежала бройка с 300 мотор, и сума време да не продадена другаде в Европа, именно заради по високата и цена.
То тогава всъщност държавните ведомства са имали предимство при закупуване на коли от панаира.
Ама тази като е била с 2 врати, им е била извън полезрението.
Пък и заради високата и цена, е била и извън полезрението и на разни номенклатури, ако са я целяли за закупуване като частна кола.
Дядо ми разправяше, че от тогавашните членове на Политбюро, най-големия автоманияк бил бай Пенчо Кубадински.
И като я видял тази сива еС класа на панаира, си я заплюл той, за служебна кола на Ловно-Рибарския съюз.
Но кусмет, че тогава не им се полагало да купуват на държавните ведомства коли с 2 врати, и той не можал да я вземе.
Та точно тоя Мерцедес останал в свободна продажба, което както писах, не е било типично по принцип за панаирните коли.
То всъщност я купуват общо чичо ми и дядо ми.
Те, общо взето, всичко са си деляли от деца.
От малки са били много близки, защото от родени 8-9 деца от прабаба ми, оцеляват само те, заедно с един техен доста по малък брат, и една сестричка.
Детската смъртност, в началото на века, е била доста голям процент.
Освен че растат заедно, заедно са били и партизани през войната.
После, през 50-те, си правят апартаментите в общ блок, заедно ив съседство, си правят и вилите на село.
А през средата на 60-те, понеже и двамата вече бая са големи и улегнали, а са нямали коли, даже нито книжки, хахах, заедно решават да си купят и кола.
Плюс е било, разбира се, че са имали право на притежаване на валута, поради работата им, макар да не са били никакви номенклатури.
Дядо ми специално, беше преподавател, и въобще занимаваше се с интелектуален труд.
Дълги години е работил в чужбина, вкл и в Западна Европа тогава /което за социалистичекси учен е рядкост/, и е бил един от видните Европейски специалисти по педагогика и по методика на професионални трудови обучения.
Тук в БГ, дълги години пък беше директор на Института за усъвършенстване на Учителите.
И понеже беше аскет, пари за нищо не харчеше, нито за апартаменти, нито за екскурзии.
Та за тоя Бенц, както и за 2-я, СЛЦ-то, след 10 години, бяха посъбрали пари с чичо ми.
Специално при купуването на СЛЦ-то бяха помня големи драми, защото и баба ми, и съпругата на чичо ми, се възпротивиха на тая идиотия, да се дават толкова пари за кола.
При условие, че и ние с дядо ми и нашите, и чичо ми с техните деца и внуци, живеехме по 3 поколения в едно жилище.
А и при условие, че и чичо ми и дядо ми, така и не изкараха книжки, докато бяха живи.
Общо взето, или баща ми ги возеше, или някой от шофйорите в Комитета на българите в чужбина, дето беше шеф чичо ми.
То и една от осн причини да си купят частни коли беше, че макар и нещо като директори, и на чичо ми и на дядо ми, не са се полагали служебни коли.
И извън ползването на тя два Бенца, общо взето са си ходели пеша на работа, и въобще.
Но макар и придобиването на 1-я Бенц от Панаира да е било донякъде случайно, то при купуването на СЛЦ-то, беше тотално целенасочено.
Най-вече дядо ми, а не чичо ми, беше осн инициатор най-накрая да се вземе нещо като последната им кола в живота, която да е най-голяма, ама с 2 врати за по-елегантно.
На само двете врати дядо ми много държеше, за ужас на баба ми, и на леля ми.
Иначе от екстри и мотори не са разбирали и двамата.
Нямаха претенции нито това СЛЦ да е с осмак, нито да е с кожа, или каквото там дойде.
Просто да е най-големия възможен Бенц, ама с 2 врати.
Но, салона му беше страхотна синя кожа, също като а табакерата ми купе, която имах години по късно.
Както писах, конската глава купенце, оригинално е била сива на цвят, не металик.
А след като и чичо ми, дядо ми спират да я ползват, като попада в ръцете на баща ми, той я леко тунингова, хаха, с е тоя смешен червен цвят.
След закупуването на СЛЦ-то, от края на 70-те, общо взето баща ми караше основно конската глава. Та беше решил, че е позагнила, и време да се изкурпи и пребоядиса.
И при боядисването, някъде изчезнаха страничните лайстни, та дупките им са замазани, както се вижда на тия снимки.
Тя така или иначе си имаше тогава нужда от боядисване конската глава, ама с тоя червен цвят направена, и тогава не ми харесваше как и стои.
А пък тия лети джанти, ги донесе един приятел на баща ми ТИР-аджия. Били свалени от някакъв Опел КОмодоре, или Адмирал, нещо такова.
И баща ми, по модата тогава, побърза да ги присади на вече прогресивно губещия си оригиналния вид, стар достоен Бенц.
Някъде, след 1986, починаха и дядо ми, и неговия брат, който първи беше купил колата от панаира.
И после баща ми продава колата, на някакъв чейнчаджия, живеещ в Бояна или в Драгалевци.
Наскоро показвах снимки от нашта консака глава, на известния ни Маргарит, издателя на Класиката.
Той ми каза, че според него, същата кола седяла още, хвърлена в някакъв двор, там близо до него.
Той живее в Бояна.
Познал я по джантите и боята.
Ама ми отговори уклончиво, къде е точно къщата, като проявих интерес.
Изглежда първо ще иска той да види какво е останало от нея.
Дали е жива още тази конска глава?
Би било жалко, да не е така.
Все пак в БГ, по соц време имаше само няколко двуврати конски глави купенца регистрирани.
И може би нито една от тях, не е била купувана чисто нова, като нашата.
Пък ако ви е интересно, в някой следващ пост ще напиша и опиша детайлно, как возеха, ускоряваха, и въобще се движеха тези коли.
И каво впечатление правеха по улиците, особено СЛЦ-то.
Усещането и от двете, ми е все едно вчера случило се, макар да са минали 30-40 години от спомените ми от тях.
Тема: Немските автомобили на USfan (Прочетена 81444 пъти)