Абе, днеска май малкия ъпдейт на темата стана доста обстоен,)) ама като сме го подкарали на постове, да пусна още един, тоя път за доста различна кола.
Та, ако ви поомръзнаха писанията за тия, макар и полуспортни, но леко скучни германки.- Голфа 1 и Купето, сега ще се върнем 20-30 години назад от датата на тяхното правене.
А и ще се касае за една истински класическа, но и, поне в нейната конкретна версия, силно романтична и емоционална кола.
Всъщност, повече от 55 години назад ще е връщането във времето, а колата е първата нова кола, купена от баща ми, и неговата първа кола въобще.
А именно- 1962 модел Фолксваген 1200 Експорт, с двойни брони, и в рядкото Делукс изпълнение с повече хром и други дребни бъзикни, и с допълнително поръчан големия платнен фалтдах /доставян май само до 1962 год, от 1963 се слага вече по-малкия ламаринен шибидах/.
Колата баща ми я поръчва в 1962 год. през тогавашния официален Фолц вносител у нас /държ. фирма Разноизнос, ако не греша името/, и в началото на 1963 год, колата накрая пристига у нас.
Поръчва я в мишо сив /Маус грау/ цвят, доста модерен тогава, а и сега точно отново.
Доколкото помня от баща ми, експортната и цена базова е била 1590 долара, и към това са доплатени 200 долара за Делукс изпълнение, и 200 долара за фалтдаха.
Общо е била малко под 2000 долара, плюс малкото тогава разноски за докарване до БГ, и нашето обмитяване.
В къщи естествено е било голяма радост, и баща ми кара Кефера активно няколко години, като малко по-късно успоредно с него, а и впоследствие и след продажбата му, покрай увеличаването на Фамилията, си купува и няколко различни от по големите на боди, Тип 3 Фолксвагени седани.
Разбира се, покрай невъзможността да я пази и нея с последващите Фолцове, колкото и да я обичал, баща ми я продава в 1968 год. на едно Софииско семейство, като идеята на купувачите е била съпругата да си я кара.
След тази продажба, баща ми изгуби следите на костенурката, и докато беше жив до 2016 год, за негово съжалениа не разбра какво е станало с нея.
В течение на годините, особено през 90-те, но и доста след 2000 год, аз се заглеждах по всяка налична костенурка с платнен покрив в БГ, без значение колко окенефена или променена може да е била, да се опитам да позная дали е нашата била.
Но дори и при отзивчиви собственици, даващи да се проверяват данни и неща по колата, тия коли се оказваха или с други оригинални цветове, или дори и сиви, с други ВИН-овел
И така, и аз мислех, че малкия мишок ще е отдавна славно скрапиран, и го мислех това до януари 2018 год.
Тогава ме намери и ми писа един наш колега ретрофен, който управлява известното сред мнозина БГ-фенове на Фолц-въздухарки, реставраторско ателие на Симеоновско шосе, което приоритетно реставрира стари Фолцове, и основно за експорт.
Та той видял някъде по Нета, а може би и тук в темата ми, дето съм постнал, снимки на старите Фолцове на нашите, вкл. и на Фалтдах Експорта.
Писа ми, че е купил много подобна кола на нашия кефер, която я е взел бяла, на по ВИН проверки в разни бази данни по сайтовете за Кефери, излиза сива поръчана, и съответно, дали може да проверим данни и подробности за колата.
И така, след насрещна съпоставка на датите на продаване и купуване на Кефера в 1968 год, и други данни по Билд шиит на колата, като ВИН и оригинални вънка и на салон цветове, таблото в Мили /била е от УСА-експортните версии/ се оказа, че той току-що е купил за реставрация нашата кола, и то от същото семейство, което я е купило от баща ми в 1968 година.
Макар и доста занемарена, колата е била пазена в гараж, и е била добра база за реставрация.
Нашия колега и шеф на това чудесно реставрационно място се зарече тържествено, че до 6 месеца ще реставрира абс изцяло колата. Удържа думата си, и с колата дойде на ход, и взе даже награда в Дупница на тазгодишншия парад там.
А аз пък бях удостоен с честта да присъствам на финалния акорд, слагането на новия платнен покрив, 3 месеца чакан от Германия да бъде получен.
И така, историята има щастлив крайр всъщност, поне за мен, почти щастлив.
Баща ми със сигурност щеше да е много радостен да види първата си кола в този дори леко по-добър от фабричния и вид като нова, но...
Но-то е, че, разбираемо, предвид на високата стойност на хубави ранни костенурки в последните години, и особено по редки такива на екстри, изпълнение и цветове, колата бе закупена веднага след регистрирането и в нашия КАТ от немец.
И така, тя вече си замина за в къщи, 55 години след като е напуснала Фатерланда.
Затова лично на мен, ми е и радостно, и доста тъжно.
Беше обаче доста неразумно, а и почти невъзможно да обмислям сериозно в момента, купуване на костенурка на адекватната за точно нея- немска или западно европейска цена, само за да мога да я върна слд 60 години отсъствие, отново в семейния дом.
Разбира се, не съм питал колко точно я е продал нашия колега конкретната кола, но след обстоен разговор с него по колко им иска и получава за предишните реставрирани от него сходни версии Кефери, предполагам, че е в диапазона от 20 до 30 000 Евро.
Като за нашата екс-фамилна, предвид на съчетанието на фабрично наличните и ценни спецификации- Експорт, Делукс, фалтдах, и жестокия цвят, предполагам, чената е била в горната граница.
Както и да е. Резултата от трудоемката реставрация е изумително прецизен, а и наистина отнемащ дъха визуално.
Ето на Кефера последните ми останали 3 снимки на майка ми и баща ми с нея, както и снимките от процеса на реставрация, и готовия и актуален вид от последните дни.
Тема: Немските автомобили на USfan (Прочетена 83520 пъти)