Ами като инфо, а понякога и с него и снимков материал още от 80-те, ми се е получило косвено събирането по две различни линии.
Едната е че като учех в Вилхелм Пик техникума, доста трябваше да се прекачвам като пътувам за него от нас, а и на връщане, и да минавам през центъра.
И минавайки през центъра, ми бяха на път и обикалях и паркингите на големите хотели, и други такива централни места, и пред тях винаги имаше интересни за соца коли, някои от които съм снимал с черно-белия ми Смяна-8 апарат.
Обаче почти всички тия ленти, а и разни извадени снимки, докато бях в казармата края на 80-те, майка ми ги изхвърлила, заедно с купища мои списания и автолитература, да си поразчисти жилището. И така освен всичко друго, се изгубиха доста снимки...
Другото инфо и така допири с интересни коли се получаваха, понеже като гимназист спортувах активно колоездене в Локомотив-Сф.
И оттам от разни лагери познавах спортисти от други отбори и други спортове, които голяма част от тях или имаха западни по-спортни или луксозни стари коли, и/или имаха познати и приятели с такива.
Съответно, аз нахождайки се в София, не ми беше трудно да общувам с тях, и си се виждах с такива хора редовно.
Хем понеже около доста известните спортисти си се въртяха страшни мадами, много от които фенки на секса на спортна база, дори и с не толкова известни и успели спортисти, хаха.
Но основната причина и в свободното време да си изкарвам със тия хора, беше да гледам и да се возя, а и да карам, ако ми дават по-големите, разни такива западни коли и мотори.
Освен това, голяма част от тия спортисти ходеха в 80-те години в свободното си време, и обикновено пролет до есен, на пространството пред сладкарница Магура /съответно и аз барабар с тях/, там да си общуват и купуват и продават долари и стоки, с разните въртящи се- чейнчаджии, пластмасаджии, бармани, и други такива платежни соц. тарикати.
А и тия изброените категории хора не на заплати, и те караха интересни за соца разнообразни западни коли. Така че и покрай тях съм се возил яко и карал разнообразни коли возения, а и за всякакви инфота за коли и собственици съм ги разпитвал. И така.
После, след 1990 год. и след казармата, взех по-активно да си купувам разни интересни коли, а после и мотори. Разбира се, в рамките на финансите им, а и ситуацийно до каквото съм се докопал в разни дошли тъжни за продавачите моменти за по-умерени пари цени.
Тука трябва да се вметне, че освен само мои лични коли, сигурно поне още 8 или 10 броя коли съм купувал партийно с приятели. Така на принципа 50-50, както сега му викат- сплит.
Ако мернех някоя скромна екзотика, и в момента не ми достигаха пари за нея, винаги бях убедителен да хвана някой по-близък приятел да си я вземем заедно.
Естествено, моята идея в такива случаи беше основно да си я караме яко газ, и да возим мадами с тая новопридобита кола.
Но насрещната ми партийна страна трябваше да се убеди, разбираемо, че ще има и печалба в цялата работа
като рано или късно продадем колата.
Та така, в 90-те години периода, с комбинация на желание, известни възможности, упорито търсена на добри сделки за интересни коли за купуване, от питане насам-натам, а дори и по обяви от Куриер-5 вестника, и се получаваха нещата.
Разбира се, тогава още не бях женен, нямах и деца, нито жилище, плащах малки наеми където заваря, така че ми беше лесно около врата да давам пари за глупости.
Но и си беше и в исторически план ситуацията примамлива за феновете на спортни и луксозни коли на ниски цени.
Тогава в 90-те години доста хора бързо забогатяваха и бързо после и забедняваха, така че във всички ценови нива на интересните стари коли тогава, имаше винаги оборот и раздвижвания.
Съответно, и възможности за купувания на интересни коли, хванеш ли точния момент, на доста примамливи цени.
Тогава не беше като сега, всеки да ти е конкуренция купувач, и да ги има обявите през Нета за всеки достъпни, а и парите да са достъпни през всеки банкомат.
Тогава печелеше успешна покупка, който има инфо, и който на момента може да извади там някакви хилядарки да плати веднага.
Ако не беше възможно в много от случаите ми на купени интересни коли, това съчетание на инсайдър инфо, плюс някакви с готови пари в брой, определено наличността ми от возила от последните над 30 години, щеше да е доста по-постна.
Последната така импромпту покупка направих в 2017 год. с 1987 Сааба ми 900 класик фастбек.
Бях се замъкнал с пари в брой да купувам един по-нов 9-3 кабрио, от един шеф на Сааб сервиз в София.
Но, аха да са стиснем ръцете за неговото кабрио, и видях оставен в двора на сервиза тоя черен красавец, с дефектирал мотор.
Иначе, малко каран, винаги гаражен, купен от нов от дотогавашната му собственичка- мила стара дама.
И най-важното, никой не го знаеше точно тоя непипан Сааб в София и в БГ, освен шефа на тоя сервиз, и роднините на дамата, примерно.
Така че, парите от кабриото заминаха за фастбека, а шефа на сервиза получи от мен за свързването с собственика, подарък. Понеже той си е ценител, една бутилка малц, доста по-премиумна и ценна на селекция от синйото Джони.
Това е също важен елемент, при покупки на коли никога не трябва да остава човек длъжен на посредниците. Благодаря като хората, хем щото така е редно, хем и да не ме забравят за някоя следваща скромна възможност, ако се отвори за интересно возило.
Но, и последния извод може да бъде, и че освен тия гореописаните два-три важни компонента, всъщност съм имал в голяма част от покупките, и огромна доза късмет, дори и в такива прозаично отношение като автохобито.
Тема: Немските автомобили на USfan (Прочетена 83521 пъти)